Рик Риърдън - Изчезналият герой

Това не бе особено голяма гаранция, но на никой не му хрумна нищо по-добро. За жалост обаче веднага щом потеглиха, Пайпър залитна и Джейсън трябваше да я хване.

— Глупав глезен! — изруга тя.

— Нека починем — реши Джейсън. — И без това имаме нужда от това. Вече повече от ден пътуваме постоянно. Лио, има ли някаква храна в тези торбички освен ментовите бонбони?

— Мислех, че никога няма да попиташ. Сега ще видите майстор готвач Лио в действие!

Пайпър и Джейсън седнаха на една издатина, а Лио започна да рови из раницата си.

Джейсън бе щастлив от възможността да почине. Все още бе уморен, замаян и гладен. Но най-вече не му се срещаше с онова, което го очакваше. Завъртя златната монета между пръстите си.

„Ако умреш — бе го предупредила Хера, — ще е от нейната ръка.“

Която и да беше тя. След Хиона, майката на циклопите и загадъчната спяща жена, Джейсън нямаше нужда от поредната луда в живота си.

— Вината не е твоя — каза Пайпър.

Той я погледна неразбиращо.

— Моля?

— За това, че циклопите те изненадаха — поясни тя. — Вината не е твоя.

Той погледна към монетата върху дланта си.

— Глупаво беше. Оставих те сама и влязох в капана им. Трябваше да се досетя…

Той не довърши. Имаше твърде много неща, за които трябваше да се сети. Например кой е, как да се бори с чудовищата, как циклопите примамват жертвите си, имитирайки гласове, скрити в сенките. И още куп други неща. Цялата тази информация трябваше да е в главата му. Той дори знаеше къде точно, но усещаше тези места в ума си като празни джобове. Ако Хера искаше от него да успее, защо бе взела спомените, които можеха да му помогнат? Тя твърдеше, че амнезията му го е запазила жив, но в това нямаше никакъв смисъл. Започна да разбира защо Анабет иска да остави богинята в клетката й.

— Ей! — Пайпър стисна ръката му. — Не се впрягай толкова. Това, че си син на Зевс, не означава, че си човек-армия.

Няколко метра встрани от тях Лио бе напалил малък огън за готвене. Той си тананикаше, докато вадеше припаси от раницата и колана си.

На светлината на пламъците очите на Пайпър сякаш танцуваха. Джейсън ги изучаваше от дни и все още не бе сигурен какъв цвят са.

— Знам, че това е гадно за теб — каза той. — Не само приключението, имам предвид. Начинът, по който се появих в автобуса, мъглата, която измени спомените ти и те накара да мислиш, че аз… сещаш се.

Тя сведе поглед.

— Да. Е, никой от нас не е искал това. Вината не е твоя.

Тя подръпна плитчиците, падащи от двете страни на лицето й. Джейсън отново се зарадва, че тя бе загубила благословията на Афродита. С грим, нови дрехи и съвършена прическа изглеждаше на около двайсет и пет — суперзвезда, с която никога не би имал шанс. Никога не бе мислил, че красотата може да е сила, но Пайпър бе изглеждала силна. Могъща.

Харесваше обикновената Пайпър много повече. Тя беше някой, с когото можеше да си поговори. Но от друга страна, не можеше да изличи и спомена за другата Пайпър. Тя не бе илюзия. Тя също съществуваше. Но оставаше скрита.

— Във фабриката — поде Джейсън — искаше да кажеш нещо за баща си.

Тя поглади с пръст тухлите. Сякаш искаше да изпише писък, който не можеше да извика.

— Така ли?

— Пайпър — каза той, — баща ти е в беда, нали?

Над огъня Лио постави в тиган месо и чушки, които зацвърчаха.

— Скоро ще сме готови — весело се обади той.

Но Пайпър щеше да се разплаче.

— Джейсън… не мога да говоря за това.

— Ние сме приятели. Нека ти помогнем.

Но думите му само влошиха нещата. Тя си пое глътка въздух и потрепери.

— Ще ми се да можеше, но…

— И ето! — обяви Лио.

Той дойде с три чинии, които носеше с една ръка с професионализма на келнер. Джейсън нямаше идея откъде е дошла цялата тази храна, нито как я е приготвил толкова бързо, но изглеждаше фантастично — тако с чушки, говеждо, чипс и доматен сос.

— Лио — изумено го погледна Пайпър, — но как успя…

— Майсторът готвач Лио е на вашите услуги — каза гордо той — и освен това такосите са с тофу, а не с месо, красавице, така че няма да се плашиш. Хапвай смело!

Джейсън не беше голям фен на тофуто, но такосите бяха точно толкова вкусни, колкото изглеждаха. Докато се хранеха, Лио се опита да оправи настроението им, шегувайки се постоянно. Джейсън беше много щастлив, че той е с тях. Така присъствието на Пайпър бе по-малко притеснително. В същото време му се щеше да остане насаме с нея, но се чувстваше виновен от това.

След като Пайпър се нахрани, Джейсън я посъветва да поспи. Без да отговаря, тя се сви и постави глава в скута му. След две секунди вече бе заспала.