Рик Риърдън - Изчезналият герой

Зет опъна копринената си тениска, вероятно проверявайки дали още е разкопчана.

— Ъъъ… не бих искал да разочаровам едно толкова красиво момиче, но виждаш ли, моята сестра ще предизвика лавина, ако ви позволим…

— Освен това драконът ни е дефектен! — добави Пайпър. — Може да катастрофира всеки момент!

Като по сигнал Фестус потръпна, сетне обърна глава и от ухото му изтече плътна струя машинно масло, която съсипа един черен мерцедес на паркинга долу.

— Нема да се мачка, май — оплака се Кал.

Зет се замисли над проблема, след което отново намигна на Пайпър.

— Е, ами ти наистина си хубава… ъъъ… искам да кажа права . Дефектен дракон — това наистина е спешно.

— Но после ще се мачка, нали? — обади се Кал. Това вероятно бе най-дружелюбната реплика, на която бе способен.

— Ще трябва да обясните случая си — взе решение Зет. — Нашият велик баща вече не е така гостоприемен както някога. Но да. Елате, ездачи на дефектния дракон. Последвайте ни.

Бореадите прибраха мечовете си и извадиха по-малки оръжия от коланите си — поне така се стори на Лио. После ги включиха и Лио видя, че това са оранжеви фенери, подобни на тези, които контрольорите ползваха в нощните влакове. Кал и Зет се спуснаха към кулата на хотела.

Лио се обърна към приятелите си.

— Тия са големи образи. Да ги последваме, а?

Джейсън и Пайпър не изглеждаха толкова нетърпеливи.

— Предполагам, че ще трябва — реши накрая Джейсън. — Вече сме тук. Но се чудя защо Борей вече не е така гостоприемен и какво всъщност означава това.

— Пфф, просто не ни е виждал още — подсвирна Лио. — Фестус, след фенерите!

Когато приближиха, Лио се притесни, че ще се разбият в кулата. Бореадите летяха с пълна сила към покрива и не намаляваха скоростта си. Тогава част от покрива се отвори и разкри вход, достатъчно голям дори за Фестус. Краищата му бяха обсипани с висулки, подобно на озъбени челюсти.

— Нищо добро няма да излезе от това — промърмори Джейсън, но Лио насочи дракона право надолу и се вмъкнаха след братята.

Приземиха се върху нещо, което сигурно някога е било президентският апартамент, но сега беше като връхлетяно от снежна буря напълно замразено. Антрето имаше висок дванайсет метра таван, огромни прозорци със завеси и скъпи ориенталски килими. Стълбището в края на залата водеше към друг огромен вход и още коридори, които се разклоняваха наляво и надясно. Всичко обаче беше замръзнало и това правеше красотата на залата леко злокобна. Когато Лио слезе от дракона, килимът под краката му изхрущя. Мебелите наоколо бяха покрити със скреж. Завесите не помръдваха, понеже бяха замръзнали, а заснежените прозорци отразяваха по странен начин светлината на залеза. Дори таванът бе покрит с висулки. Що се отнася до стълбите — Лио бе сигурен, че ако се опита да ги изкачи, ще се хлъзне и ще си счупи врата.

— Хора — обади се той, — да знаете, един климатик ще направи чудеса с това място. Даже бих се преместил да живея тук…

— Аз пък не. — Джейсън погледна притеснен към стълбите. — Нещо не е наред. Горе става нещо…

Фестус потрепери и избълва огнена струя. По люспите му започна да се образува скреж.

— Не, не! — Зет ги приближи, но за Лио си остана загадка как изобщо ходи с тези заострени обувки. — Драконът трябва да бъде деактивиран. Не може да палите огън тук. Жегата ще скапе прическата ми.

— Спокойно, момчето ми — щом успокои дракона, Лио се обърна към Зет. — Той се нервира от тези идеи за деактивиране . Но аз имам по-добра идея.

— Мачкай? — предположи Кал.

— Не, човек. Трябва да спреш с това мачкане . Почакай малко.

— Лио — каза нервно Пайпър, — какво смяташ…

— Гледай и се учи, красавице. Когато поправях Фестус снощи, намерих страшно много клавиши. Не би искала да знаеш за какво са някои от тях. Но други… ето!

Лио изкриви пръсти зад предния крак на дракона. Той натисна един бутон и чудовището потрепери. Всички отстъпиха, когато Фестус се сгъна подобно на оригами. Бронзовите му люспи се прибраха една в друга; вратът и опашката му изчезнаха в тялото; крилете му се свиха и цялото му тяло започна да се пресова, докато накрая не се превърна в метален квадрат с големина на куфар.

Лио се опита да го вдигне, но чудото сигурно тежеше няколко тона.

— Ами… да. Задръжте. Мисля… аха.

Той натисна още един бутон. Върху горната част на квадрата се появи дръжка, а от долната се показаха колелца.

— Та-дааа — обяви той, — представям ви най-тежкия куфар на света!