Рик Риърдън - Изчезналият герой

Всъщност Фестус не беше толкова добре поправен, както бе представил нещата в лагера Лио. Беше му закачил криле, но не бе намерил резервен драконски мозък в бункера. Трябваше да се има предвид обаче, че имаха срок, в който да се вместят — трите дена до слънцестоенето. Бързината бе от първостепенна важност. А и Лио бе почистил диска доста добре. Веригите му си бяха наред. Повечето. Драконът просто трябваше да издържи…

Лошата му страна се обади отново: — Да, но какво ще стане, ако …

— Стига! — извика на глас Лио.

— Какво? — попита Пайпър.

— Нищо — отвърна той. — Нощта беше дълга. Мисля, че имам халюцинации. Много е яко.

Тъй като седеше най-отпред, Лио не можеше да види лицата на приятелите си, но от мълчанието им предположи, че не са особено доволни от факта, че драконовият им ездач е недоспал и халюцинира.

— Майтапя се! — Лио прецени, че е време да смени темата. — Кажи сега, братле, какъв е планът? Каза, че ще ловим някакъв вятър, нали?

Докато летяха над Нова Англия, Джейсън изложи своята стратегия. Първо щяха да намерят някакъв тип на име Борей, който щеше да им предостави ценна информация…

— И се казва Борей? — попита Лио. — Той да не е бог на борбата?

— Второ — продължи Джейсън, — трябва да намерим тези венти , които ни нападнаха при Големия каньон…

— Наричай ги духове на бурята, ако обичаш — помоли го Лио. — „Вентус“ ми звучи като зла кафе напитка.

— Трето — завърши Джейсън, — трябва да разберем за кого работят духовете, за да открием къде е Хера и да я освободим.

— Значи ще търсим Дилън сами? — попита Лио. — Буреносния пич, който ме хвърли в Големия каньон и завлече тренера Хедж в облаците?

— Това е планът — отговори Джейсън. — Е… има и една вълчица, която може да ни помогне. Мисля, че е добре настроена към нас. Ако не се изложим, едва ли ще ни изяде.

Джейсън им разказа за съня, в който му се бяха явили язвителната вълчица и изгорялата къща, в чийто басейн растяха каменни спирали.

— Звучи яко — обобщи Лио, — но ти не знаеш къде е това място, нали?

— Не — призна си Джейсън.

— Има и гиганти, замесени в цялата работа — добави Пайпър. — Нали така казва пророчеството: „Ще срещнат седемте на гигантите мъстта“.

— Гиганти? — повтори Лио. — А не гигант? Не е ли историята за един гигант, който иска отмъщение?

— Не мисля — каза Пайпър, — доколкото си спомням от старите митове, те са цяла армия.

— Още по-яко — промърмори Лио. — Естествено, че са цяла армия. Такъв ми бил късметът. Какво друго можеш да ми кажеш за тези гиганти? Нямаше ли ги във филма с татко ти?

— Баща ти е актьор? — попита Джейсън.

Лио се засмя.

— Все забравям за амнезията ти. Което е уникално — да забравиш за амнезия. Но да, баща й е Тристан Маклийн.

— Аха. И кой е той?

— Няма значение — бързо отговори Пайпър. — За гигантите… в гръцката митология има всякакви видове великани. Но ако говорим за гигантите, тук вече новините са наистина лоши. Те са големи и трудни за убиване. Могат да мятат цели планини по теб. Освен това, ако не се лъжа, са роднини на титаните. Надигнали се изпод земята след като Кронос загубил войната — първата война, имам предвид, която се е състояла преди хиляди години. Тогава се опитали да унищожат Олимп. Ако става дума за същите гиганти…

— Хирон каза, че историята се повтаря — спомни си Джейсън. — Последната глава. Ето какво е имал предвид. Неслучайно не е искал да знаем подробностите.

Лио подсвирна.

— Значи си имаме работа с великани, които ще ни целят с планини, дружелюбни вълчици, които ще закусят с нас, ако ги разочароваме, и зли кафе напитки. Предполагам, че сега е моментът да ви разкажа за моята луда бавачка.

— Това пак ли е някаква шега? — попита Пайпър.

Лио им разказа за Тия Калида, която всъщност бе Хера, и това как му се явила в лагера. Не им разказа за огнените си умения. Това си беше болезнена тема особено след разказа на Ниса, че полубогове с неговите способности са унищожавали цели градове. А освен това, ако им разкажеше това, щеше да се наложи да им разкаже и за смъртта на майка си… а той не бе готов за това. Успя само да им спомене за нощта, в която е умряла, без да разказва за пожара. Просто магазинът се сринал. Улесни го това, че не се налагаше да гледа приятелите си в очите. Взираше се все напред.

Разказа им обаче за странната жена в дрехи от прах, която сякаш спи, но вижда бъдещето.

Лио прецени, че са прелетели над Масачузетс по време на разговора.

— Това е… зловещо — каза Пайпър.