Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Но той никога не е имал криле. Откъде ги намери?

Лио се поколеба и Пайпър усети, че той крие нещо.

— В гората — каза накрая. — Общо взето, оправих и диска, така че вече няма да откача.

— Общо взето? — повтори Ниса.

Драконът килна глава и от нея изхвръкна черна течност, вероятно машинно масло — дано да беше просто машинно масло, — което опръска Лио.

— Е, има си някои неща за изчукване — обясни Лио.

— Но как оцеля?! — Ниса все още гледаше ужасено съществото. — Имам предвид… той е огнедишащ!

— Но аз съм бърз — отвърна Лио — и роден с късмет. Та, в отбора ли съм, или не?

Джейсън се почеса.

— И си го кръстил Фестус? Знаеш ли, че на латински festus значи „щастлив“? Сега ще спасяваме света, яхнали дракона Щастливко?

Драконът се разтърси и разпери криле.

— Това беше „да“, братле! — каза Лио. — А сега предлагам да тръгваме. Опаковах малко провизии, докато бях… хм… в гората. А и всички тези въоръжени хора изнервят моя Фестус.

Джейсън се намръщи.

— Но ние нямаме план. Не можем просто…

— Върви — прекъсна го Анабет. Тя единствена изглеждаше спокойна. Изражението й бе тъжно и изпълнено с копнеж, сякаш гледката й напомняше по-хубави, по-прости времена.

— Джейсън, имаш три дни до зимното слънцестоене, а и не е добра идея да караш нервен дракон да те чака. Поличбата е добра. Вървете!

Джейсън кимна, сетне се усмихна на Пайпър.

— Готова ли си, партньоре?

Пайпър погледна към блестящите криле на бронзовия дракон и към ноктите, които можеха да я разкъсат на части.

— И още как — отговори тя.

Летенето с дракона бе най-невероятното изживяване в живота на Пайпър. Нависоко въздухът бе леденостуден, но металната повърхност на автоматона бе толкова нагрята, че все едно тримата летяха в предпазен мехур. На това се казва стабилна електрическа възглавница! Освен това извивките по гърба на дракона бяха конструирани като високотехнологични седалки и бяха изключително удобни. Лио им показа как да стъпват по бронята като в юзди и да използват кожените колани, хитроумно скрити под люспите. Стояха в един ред — най-отпред бе Лио, следван от Пайпър и накрая Джейсън. Пайпър долавяше присъствието на Джейсън зад себе си. Щеше и се той да я прегърне през кръста.

Той обаче не го направи.

Лио използваше юздите, за да насочва дракона в небето, сякаш го бе правил цял живот. Металните криле работеха перфектно и скоро брегът на Лонг Айлънд бе само мъглява линия зад тях. Те прелетяха над Кънектикът и се издигнаха в сивите зимни облаци.

Лио им се ухили през рамо.

— Яко, а?

— Какво ще стане, ако ни забележат? — попита Пайпър.

— Мъглата ще се погрижи за това — обясни Джейсън. — Тя пречи на смъртните да виждат магията. Ако ни забележат, ще ни помислят за малък самолет или нещо подобно.

Пайпър погледна през рамо.

— Ти сигурен ли си в това, което говориш?

— Не — призна той. Тогава Пайпър го видя да стиска снимка, на която имаше тъмнокосо момиче.

Тя погледна Джейсън учудено, но той се изчерви и прибра снимката в джоба си.

— Добре напредваме. До довечера ще сме там.

Пайпър се зачуди кое ли е момичето от снимката, но не искаше да пита. Ако Джейсън не искаше да й сподели тази информация, това не бе добър знак. Дали не си бе спомнил нещо от предишния си живот? Дали това не бе истинското му гадже?

Стига ! — смъмри се тя. — Само се измъчваш .

Затова попита нещо по-безобидно.

— Къде отиваме?

— Да намерим бога на Северния вятър — отговори Джейсън — и да хванем едни духове на бурята.

Много безобидно наистина.

Лио бе в еуфория.

Изражението на останалите, когато бе влетял в лагера на гърба на дракона, беше направо безценно! Имаше чувството, че братята и сестрите му от хижата на Хефест ще го разцелуват.

А Фестус също се бе държал страхотно. Не бе опожарил нито една от хижите, нито пък бе ял сатири. Е, от ухото му капеше малко… добре де, много масло. Но Лио щеше да оправи това.

Нямаше възможност да разкаже на останалите за бункер девет или за дизайна на летящия кораб. Трябваше му обаче малко време да помисли върху това. Щеше да им каже, когато се върнеше.

Ако се върнеш — напомни си той.

Нее, щеше да се върне. Беше си намерил магически колан от бункера, както и много ценни неща, които сега лежаха на сигурно място в раницата му. А и имаше на своя страна могъщ огнедишащ дракон, който пръскаше машинно масло от ушите си. Какво можеше да се обърка?

Основният диск, например — напомни му отново лошата му страна. — И тогава драконът Щастливко ще те схруска за закуска .