Рик Риърдън - Изчезналият герой

Дрю я погледна със смесица от жал и презрение.

— Да си призная, не мислех, че е възможно Афродита да има грозно дете, но… кой е баща ти, миличка? Някой мутант или…

— Тристан Маклийн — сряза я Пайпър.

В мига, в който го каза, се намрази. Никога, никога не се бе хвалила с известния си баща. Но Дрю я бе изкарала от равновесие.

— Баща ми е Тристан Маклийн.

В хижата се възцари пълно мълчание, а Пайпър се засрами от себе си. Всички се обърнаха и погледнаха към Плаката , на който баща й показваше мускулите си на целия свят.

— О, боже! — изпищяха половината момичета в един глас.

— Яко! — обади се едно от тях. — Той закла един тип с меча си в оня филм, нали?

— Толкова е готин… за възрастта си де — започна едно момиче, след което поаленя. — Извинявам се. Той все пак е твой баща. Това е толкова странно!

— Много — съгласи се Пайпър.

— Може ли да ми уредиш автограф? — попита друго момиче.

Пайпър се насили да се усмихне. Ако той оцелее … — помисли си.

— Няма проблем — насили се да каже.

Момичето изпищя и още хлапета се втурнаха към нея, задавайки един милион въпроса едновременно.

— Била ли си на снимките?

— В имение ли живееш?

— Обядваш ли с готини звезди от Холивуд?

— Минала ли си ритуала си?

Последното шокира Пайпър.

— Какъв ритуал? — попита тя.

Момчетата и момичетата се разхилиха и започнаха да се сръчкват.

— Ритуалът, през който минава всяко дете на Афродита — обясни някой. — Караш някой да се влюби в теб. А после късаш с него. Направиш ли това, си достоен да се наречеш дете на Афродита.

Пайпър погледна останалите смаяна, надявайки се да се шегуват.

— Да разбиеш сърцето на някого нарочно? Но това е отвратително!

Другите бяха объркани.

— Защо? — попита едно момче.

— О, боже! — изписка пък момиче. — Сигурно Афродита е разбила сърцето на баща ти и след това той не се е влюбвал повече! Но това е толкова романтично! Когато минеш ритуала си, ще бъдеш досущ като мама!

— Забравете! — извика Пайпър малко по-високо, отколкото искаше. Другите деца отстъпиха. — Няма да разбивам ничие сърце заради тъпия ви ритуал.

Това позволи на Дрю отново да поеме контрол над ситуацията.

— Ето пак — намеси се тя. — Силена каза същото. Тя наруши традицията, влюби се в онзи Бекендорф и си остана влюбена в него. Мен ако питате, затова нещата свършиха зле за нея!

— Не е вярно! — възмути се Ласи, но Дрю я изгледа така ледено, че другото момиче се скри сред останалите.

— Няма значение — продължи Дрю. — Така или иначе, Пайпър, ти не би могла да разбиеш ничие сърце, тъй като, миличка, все пак трябва първо някой да се влюби в теб! И престани с тия глупости за Тристан Маклийн. Ужасно е незряло да се преструваш, че имаш богат баща.

Няколко от децата замигаха притеснено.

— Ти смяташ, че той не й е баща? — попита тъпо някой.

Дрю погледна към тавана.

— Моля ви, не ме занимавайте с глупости. Време е за закуска, а Пайпър я чака мисия. Така че нека си опакова боклуците и да се разкара оттук!

Дрю започна да раздава заповеди наляво и надясно. Наричаше всички „скъпи“ и „скъпа“, „миличък“ и „миличка“, но тонът й ясно подсказваше, че очаква безпрекословно подчинение.

Мичъл и Лейси помогнаха на Пайпър да опакова багажа си. Те дори пазеха банята, докато Пайпър влезе вътре да се преоблече. Дрехите за щастие не бяха модни — износени дънки, тениска, удобно зимно палто и ботуши за катерене, които й станаха като по мярка. Тя закачи Каторпсис на колана си.

Когато излезе от банята, Пайпър се чувстваше почти нормална. Другите лагерници стояха като войници до леглата си, докато Дрю правеше проверка. Пайпър се обърна към Мичъл и Лейси и прошепна: „Благодаря“. Мичъл кимна мрачно, а Лейси почти се усмихна. Пайпър се съмняваше, че Дрю някога благодари за нещо. Забеляза и че плакатът на „Царя на Спарта“ вече е на боклука — по заповед на Дрю, несъмнено. Макар Пайпър да искаше да направи същото, усети как в нея се надига сляпа ярост.

Когато я забеляза, Дрю изръкопляска престорено.

— Браво, сладурче! Облечена си отново в дрехите си на дивачка. А сега се махай! Не те искам на закуска с нас! Късмет с там каквото имаш да правиш! Чао!

Пайпър нарами раницата си. Усещаше погледите на всички, докато вървеше към вратата. Можеше просто да излезе и да забрави станалото. Това щеше да е най-лесно. Какво я бе грижа за тези глупави деца?

Само дето някои от тях се бяха опитали да й помогнат. Някои от тях дори се бяха изправили срещу Дрю. Заради нея.