Рик Риърдън - Изчезналият герой

Тя се обърна към вратата.

— Хора, знаете ли, не е задължително да й слугувате на тая.

Другите деца се размърдаха. Неколцина погледнаха към Дрю, която бе онемяла.

— Мм — обади се някой, — тя е нашият водач.

— Тя е тиранин — поправи го Пайпър. — Можете да мислите и сами. Афродита е много повече от това, което ви показва Дрю.

— Повече от това — повтори едно дете като в транс.

— Можем да мислим сами — промърмори друг.

— Хора! — излая Дрю. — Не бъдете толкова глупави! Тя ви очарова с гласа си!

— Не — каза Пайпър, — казвам истината.

Или поне така се надяваше. Нямаше идея как точно става тоя номер с очароването, но не усещаше да прилага някакви суперсили в момента. Не искаше да печели спора, като мами хората. Това щеше да я направи същата като Дрю. Пайпър просто вярваше в това, което казваше. Освен това беше сигурна, че очароването й няма да проработи върху някой със същите способности.

Някой като Дрю.

— Може и да имаш известна сила, госпожице филмова звезда — просъска Дрю, — но не знаеш нищо за Афродита. Защо не разкажеш на всички за великите си идеи? За това какво всъщност е тази хижа? Хайде, разкажи им. Тогава може и аз да им разкажа едно-две неща за теб!

Пайпър се опита да отговори, но гневът й се превърна в паника. Тя бе предател, работеше за врага досущ като Силена Берегард. Предател в хижата на Афродита. Дали Дрю знаеше това или блъфираше? Самоувереността й започна да се разпада под погледа на другото момиче.

— Не и това — успя само да каже. — Афродита не е това, на което ги учиш ти.

Сетне се обърна и си излезе, преди другите да видят как се изчервява.

Зад нея Дрю избухна в кикот.

— Не била това? Чухте ли я само? Тя няма и представа какво говори.

Пайпър си обеща, че няма да се върне в тази хижа.

Никога.

Преглътна сълзите си и хукна по ливадата, без да знае накъде отива.

Тогава от небето се спусна дракон.

— Лио? — извика тя.

И наистина той бе там, яхнал смъртоносен бронзов робот, ухилен като лунатик. Още преди да приземи машината, алармата на лагера се задейства. Прозвуча ловджийски рог, а сатирите започнаха да викат: „Не ме убивай, не ме убивай!“. Половината герои в лагера изскочиха навън — въоръжени и по пижами. Драконът се спусна в центъра на поляната и Лио викна:

— Не стреляйте! Всичко е под контрол!

Стрелците колебливо свалиха лъковете си, а воините отстъпиха няколко крачки назад, макар да не прибраха мечовете и копията си. Те обкръжиха металното чудовище. Някои от лагерниците се скриха в хижите си и страхливо загледаха ставащото иззад прозорците.

Никой нямаше желание да приближи дракона.

Пайпър не ги обвиняваше. Проклетото нещо беше огромно и блестеше на утринното слънце като жива статуя от мед и бронз. Изкуственото влечуго бе дълго поне осемнайсет метра, имаше стоманени нокти, въртящи се зъби, блестящи червени очи и прилепови криле, два пъти по-големи от дължината му, които се разгръщаха като метални платна и всеки път, щом драконът ги размахаше, издаваха звук, подобен на монети, падащи от ротативка.

— Красив е — прошепна Пайпър.

Останалите герои я погледнаха, сякаш е полудяла.

Драконът надигна глава и избълва струя огън в небето. Лагерниците отстъпиха трескаво назад и вдигнаха оръжията си, но Лио спокойно слезе от гърба на чудовището. Той вдигна ръце, сякаш се предава, само дето идиотската усмивка не слизаше от лицето му.

— Земляни, идвам с мир! — извика той. Войнишкото му яке и лицето му бяха целите в сажди, сякаш се бе търкалял в огнище. Очите му бяха кървясали, а къдравата му коса бе толкова напоена с машинно масло, че се бе слепнала на кичури. От него се носеше странна миризма на сос „Табаско“.

И все пак изглеждаше абсолютно щастлив.

— Фестус само ви казва здрасти!

— Това чудо е опасно! — изпищя една от дъщерите на Арес, размахвайки копието си. — Убийте го веднага!

— Назад! — нареди някой.

За огромна изненада на Пайпър това бе Джейсън. Той мина през тълпата, придружен от Анабет и Ниса — момичето от лагера на Хефест.

Джейсън погледна дракона и поклати невярващо глава.

— Лио, какво си направил?

— Намерих превозно средство! — грейна той. — Каза, че мога да дойда на мисията, ако уредя превоза. Е, вече разполагаш с първокласен летящ дракон. Фестус може да ни отведе навсякъде!

— Но той… е крилат — заекна Ниса. Бе зяпнала така, че всеки момент челюстта й можеше да изпадне.

— Аха! — каза Лио. — Намерих ги и закрепих обратно.