Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Благодаря — успя да отвърне тя.

Мичъл сви рамене.

— Моля. Виж докъде се докарах с това. Но все пак, добре дошла в хижа десет.

Момиче с вързана на опашки коса и тиранти дойде с няколко дрехи в ръцете си. Огледа се тревожно, сякаш носеше ядрени отпадъци.

— Донесох ти тези — прошепна тя.

— Пайпър, запознай се с Лейси — обади се Мичъл, докато все още пълзеше по пода.

— Здрасти — каза момичето все така шепнешком, — можеш да се преобличаш. Благословията на мама няма да те спре. Тук има раница с малко храна, нектар и амброзия за спешни случаи, едни дънки, няколко ризи и топло яке. Ботушите може да са ти малки, но все пак намерихме нещо. Късмет по време на мисията!

Лейси тръшна нещата на леглото й и понечи да избяга, но Пайпър я хвана за ръката.

— Ей, остави ме поне да ти благодаря.

Момичето изглеждаше така, сякаш всеки момент ще получи инфаркт.

— Ами…

— Дрю може да разбере — обясни Мичъл.

— И ще трябва да нося обувките на срама! — преглътна тежко Лейси.

— Обувките на какво? — попита Пайпър.

Лейси и Мичъл посочиха към черната лавица в края на стаята, която напомняше на олтар. Върху нея имаше чифт отвратителни ортопедични обувки — яркобели и с дебели подметки.

— Веднъж ме накара да ги нося цяла седмица — проплака Лейси. — Не си отиват с нищо!

— А има и по-лоши наказания — предупреди я Мичъл. — Дрю може да очарова с гласа си. Малко от децата на Афродита имат тази сила, но ако реши, може да те накара да направиш нещо наистина унизително. Пайпър, ти си първият човек от много време насам, който може да й устои.

— Да очарова с гласа си ли? — Пайпър си спомни как предишната нощ тълпата край лагерния огън се бе люшкала между нейното мнение и това на Дрю.

— Като да накара някой да направи нещо? Или да ти даде нещо? Кола например?

— Не й давай идеи! — ахна Лейси.

— Но да — допълни Мичъл, — може да направи и това.

— Затова ли е водач? — попита Пайпър. — Убедила е всички ви?

Мичъл намери една мазна дъвка под леглото на Пайпър.

— Не. Наследи поста след като Силена Берегард загина във войната. Дрю бе втора по старшинство. Най-големият лагерник автоматично заема поста, освен ако някой друг е прекарал повече години в лагера или е извършил повече подвизи. Тогава може да се проведе дуел за надмощие, но това рядко се случва. Така или иначе, от август насам командва Дрю. И тя реши да направи някои промени във функционирането на хижата.

— Точно така! — появи се внезапно Дрю и се подпря на леглото. Лейси изпищя като морско свинче и се опита да побегне, но Дрю я хвана. Сетне погледна към Мичъл.

— Мисля, че пропусна малко боклук, миличък. По-добре мини пак.

Пайпър погледна към банята и видя, че Дрю е изсипала всичко от коша за боклук — в който имаше някои наистина отвратителни неща — по целия под.

Мичъл се отпусна на колене. Погледна Дрю така, сякаш обмисляше да я нападне (което Пайпър би платила да види), но накрая само процеди през зъби:

— Хубаво.

Дрю се усмихна студено.

— Виждаш ли, Пайпър, скъпа, ние сме една чудесна хижа. Едно щастливо семейство. Силена Берегард… искам да ти споделя нещо за нея. Тя тайно предаваше информация на Кронос по време на войната с титаните. Помагаше на врага.

Дрю продължаваше да се усмихва с розовия си грим, перфектната прическа и ухаещия на индийско орехче парфюм. Приличаше на популярно момиче от коя да е гимназия. Но очите й бяха студени като стомана. Пайпър имаше чувството, че Дрю вижда направо в душата й. Че може да разкрие всичките й тайни.

„ Помагаше на врага .“

— Разбира се, никой от другите лагерници не говори за това — Дрю й намигна съучастнически. — Правят се, че Силена е била голяма героиня.

— Тя се жертва, за да поправи грешката си — изръмжа Мичъл, — тя е героиня.

— Мхммм — съгласи се престорено Дрю, — и утре ще чистиш боклука, Мичъл. Но както и да е. Въпросът е, че Силена нямаше представа за какво е тази хижа. Ние събираме сладурите в лагера. А после ги разделяме и почваме наново. Толкова е забавно! Нямаме никакво отношение към всичките войни и подвизи. Аз не съм извършвала подвиг и нямам желание да го правя. Това си е чиста загуба на време.

Лейси нервно вдигна ръка.

— Но снощи искаше да отидеш…

Дрю я погледна и Лейси млъкна.

— Но най-вече — продължи Дрю — нямаме нужда от предателски имидж, нали, Пайпър?

Пайпър се опита да отговори, но не можа. Нямаше начин Дрю да знае за сънищата й.

Нали?

— Жалко е, че няма да си наоколо — въздъхна Дрю, — но ако все пак оцелееш след малкото си приключенийце, не бой се — все ще ти намерим някого. Може би някой говежди син на Хефест. Или пък Кловис? Той е покъртително уродлив.