Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Сънувах странен сън снощи — призна той. Звучеше му глупаво да говори за това, но Анабет не бе изненадана.

— Нормално е за полубог — отговори тя. — Какво видя?

Той й разказа за вълците, за разрушеното имение, за спиралите от камък. Докато говореше, Анабет започна да крачи напред-назад, ставайки все по-нервна и по-нервна.

— И не помниш къде се намира тази къща? — попита го тя.

Джейсън поклати глава.

— Но съм сигурен, че съм я виждал и преди.

— Секвои — замисли се тя. — Това звучи като Северна Калифорния. Що се отнася до вълчицата… изучавала съм богини, духове и чудовища през целия си живот. Никога не съм чувала за тази Лупа.

— Тя нарече врага „тя“. Помислих, че говори за Хера, но…

— Не вярвам на Хера, но не смятам, че тя е проблемът. А и това, което излиза от земята… — Лицето на Анабет потъмня. — Ще трябва да го спреш.

— Ти знаеш какво е, нали? — попита той. — Или поне предполагаш. Видях лицето ти край огъня снощи. Погледна към Хирон, сякаш си се сетила за нещо, но не искаш да ни плашиш.

Анабет се поколеба.

— Джейсън, проблемът при пророчествата е… колкото повече знаеш, толкова повече се мъчиш да ги промениш, а това може да има катастрофални последици. Хирон смята, че е по-добре да следваш собствения си път, да откриваш нещата сам, когато трябва. Ако той ми беше разказал всичко преди първото ми приключение с Пърси… трябва да призная, че надали щях да се справя. А при твоята мисия нещата вероятно са още по-сложни.

— Толкова ли е лошо положението?

— Не и ако успееш. Поне така се надявам.

— Но аз дори не знам откъде да започна! Какво се очаква да направя?

— Следвай чудовищата — предложи Анабет.

Джейсън се замисли върху това. Духът на бурята, който ги бе нападнал при Големия каньон, бе казал, че господарката му го вика. Ако Джейсън успееше да проследи слугите, може би щеше да открие кой ги контролира. А това, от своя страна, щеше да го отведе до затвора на Хера.

— Хубаво — каза той, — а как да намеря духовете на бурята?

— Ако бях на твое място, бих попитала някой бог на вятъра — отговори Анабет. — Еол е господарят на всички ветрове, но той е леко… непредвидим. Никой не може да го открие, освен ако той сам не поиска. Бих опитала да намеря някой от сезонните богове, които работят за него. Най-близкият, този, който най-често общува с героите, е Борей, повелителят на Северния вятър.

— И как да го намеря? В Google?

— Не е толкова трудно — успокои го Анабет. — Подобно на останалите богове и той се е установил в Северна Америка. И, естествено, е избрал най-северното местенце.

— Мейн? — предположи Джейсън.

— Още по на север.

Джейсън се опита да си представи карта. Какво имаше на север от Мейн? Най-старата колония на север…

— Канада — сети се той, — Квебек!

Анабет се усмихна.

— Надявам се, че владееш френски.

Джейсън се развълнува. Квебек! Сега поне имаше цел. Намери повелителя на Северния вятър, проследи духовете на бурята, разбери за кого работят и къде е разрушената къща. Освободи Хера.

И всичко това за четири дни.

Фасулска работа!

— Благодаря ти, Анабет. — Той погледна към снимките в ръцете си. — Ти каза, че за един полубог е най-опасно да е дете на Зевс. Какво стана с Талия?

— Не я мисли — отвърна Анабет, — тя е ловджийка на Артемида, една от подчинените на богинята. Те обикалят страната и убиват чудовища. Рядко навестяват лагера.

Джейсън погледна към огромната статуя на Зевс. Внезапно разбра защо Талия бе спала в нишата. Това бе единственото място, от което лудото хипи не се виждаше. И понеже това не било достатъчно, е избрала да последва Артемида и да бъде част от нейната група, вместо да остане в този леден храм с шестметровия си — им — баща и строгия му поглед.

Зачуди се дали няма и ловни дружинки за момчета.

— Кое е другото хлапе на снимката? — попита той. — Русокосият тип.

Лицето на Анабет се стегна.

Болезнена тема.

— Люк — каза тя. — Той почина.

Джейсън не попита нищо повече, но от начина, по който Анабет изрече името му, разбра, че вероятно преди Пърси Джаксън бе имало друго момче, което е харесвала.

Погледна отново лицето на Талия. Не можеше да се отърве от чувството, че тази снимка е важна. Пропускаше нещо.

Джейсън усети странна връзка с дъщерята на Зевс, сякаш знаеше, че тя е някой, който може да разбере объркването му и дори да отговори на въпросите му.

Но друг вътрешен глас започна да му шепти: Това е опасно. Стой настрана !