Рик Риърдън - Изчезналият герой

На една от тях бе Анабет — много по-малка, може би на осем, но въпреки това Джейсън я позна. Русата коса, сивите очи, същият разсеян поглед, сякаш мислеше за хиляда неща едновременно. До нея бе застанало пясъчнорусо момче на около четиринайсет или петнайсет с дяволита усмивка и парцалива кожена ризница над тениската си.

Сочеше към улицата зад тях, сякаш казваше на фотографа: „Да намерим нещата в тъмната уличка и да ги изтребим!“.

На друга снимка Анабет стоеше край огъня със същото момче. Двамата се смееха истерично.

Накрая Джейсън взе една от изпадалите фотографии. Изглеждаше като направена в кабинка за мигновени снимки. На нея отново бяха Анабет и русото момче. Но между тях имаше и друго момиче — може би на петнайсет, с черна рошава коса като на Пайпър, кожено яке и сребърни бижута. Приличаше на гот 11 11 Представител на съвременната готическа субкултура. Много са разновидностите готи, но онова, което най-общо ги обединява, са предпочитанието към музикални стилове като готик, индъстриъл, даркуейв и пр. Интересът към готик романите от деветнайсети век, ранните филми на ужасите, готическата архитектура и модата от Викторианската епоха повлиява силно готическата естетика и дух от появата й през 80-те години на миналия век до днес. Визуално готите се открояват със специфичните си прически, облекло и тежък тъмен грим. — Бел.ред. , но на снимката се заливаше от смях.

Беше очевидно, че е с най-добрите си приятели.

— Това е Талия — каза някой.

Джейсън се обърна.

Анабет надничаше над рамото му. Лицето й бе тъжно, сякаш снимката я бе върнала към лош спомен.

— Тя е другото дете на Зевс, което живя тук за кратко. Извинявай, че не почуках.

— Няма проблем — отговори Джейсън. — И без това не чувствам това място като дом.

Анабет бе облечена за път — със зимно палто, наметнато върху лагерните дрехи, нож на колана и раница през рамо.

— Предполагам, още мислиш да тръгнеш сама? — попита Джейсън.

Тя кимна с глава.

— Вече си събрал добър отбор. Аз отивам да търся Пърси.

Джейсън бе леко разочарован. Щеше му се в екипа да има и някой, който знае какво се прави на такива мисии. Сега се чувстваше, сякаш води Пайпър и Лио на заколение.

— Ей, ще се справиш — увери го Анабет. — Нещо ми подсказва, че това няма да е първият ти подвиг.

Джейсън подозираше, че тя е права, но от това не му стана по-добре. Всички го мислеха за много смел и уверен в себе си, но нямаха представа как се чувства наистина.

Как изобщо се доверяваха на човек, който не знае кой е?

Той погледна към снимките с усмихнатата Анабет. Зачуди се от колко време не се е усмихвала. Явно наистина си падаше по този Пърси, щом го търсеше така упорито. Това предизвика слаб пристъп на ревност у Джейсън. Дали някой търсеше и него така? Дали някой го бе грижа за него толкова, че да загуби ума си от тревога? Докато той самият не помнеше нищо за стария си живот.

— Ти знаеш кой съм — предположи той, — нали така?

Анабет стисна дръжката на кинжала си. Потърси с очи стол, на който да седне, но такъв, разбира се, нямаше.

— Честно казано, Джейсън, нямам идея. Според мен си самотник. Понякога и това се случва. По някаква причина лагерът не те е открил, но ти си оцелял, тъй като постоянно си се местел от място на място. Научил си се да се биеш. Оправил си се сам с чудовищата. Оцелял си въпреки обстоятелствата.

— Първото нещо, което Хирон ми каза — спомни си Джейсън, — е, че би трябвало да съм мъртъв.

— Може и затова да е — каза Анабет. — Повечето герои не биха оцелели толкова дълго сами. А за дете на Зевс е в пъти по-опасно. Шансовете да навършиш петнайсет, без да откриеш лагера на нечистокръвните, е минимален. Но, както казах, случвало се е и това. Талия избяга като малка и години наред се оправяше сама. Дори гледаше мен за известно време. Може би си като нея.

Джейсън протегна ръка.

— А тези знаци?

Анабет погледна татуировката, която видимо я смущаваше.

— Орелът е символ на Зевс, това е ясно. Дванайсетте линии може би означават години, особено ако си ги правил от тригодишен. SPQR е девизът на древната римска империя: SENATUS POPULUSQUE ROMANUS — „Сенатът и народът на Рим“. Нямам идея обаче защо си ги татуирал на ръката си. Освен ако не си имал наистина строг учител по латински…

Джейсън бе сигурен, че не това е причината. Не му се струваше и вероятно да е бил сам през целия си живот. Но какво друго оставаше? Анабет се бе изразила достатъчно ясно — лагерът на нечистокръвните бе единственото безопасно място за полубоговете.