Рик Риърдън - Изчезналият герой

Джейсън разгледа статуята, мъчейки се да открие някаква прилика между себе си и Господаря на небесата.

Тъмна коса?

Не.

Сърдито изражение?

Е… може би.

Брада?

Не, мерси.

Със сандалите и робата си Зевс приличаше на много яко и ядосано хипи.

Хижа номер едно. „Голяма чест е да си в нея“ — бяха му казали другите лагерници. Сигурно — особено ако обичаш да спиш сам-самичък в усоен храм, при това в компанията на разгневено хипи, което ти се мръщи цяла нощ.

Джейсън се изправи и потърка врата си. Цялото тяло го болеше от лошия сън и призоваването на мълнията снощи. Отстрани номерът изглеждаше лесен, но всъщност не бе така. Едва не бе припаднал.

До леглото имаше нови дрехи — дънки, маратонки и оранжева тениска на лагера. Определено имаше нужда от смяна на дрехите, но в същото време не искаше да сменя парцаливата си червена тениска. Не смяташе, че е много редно да навлича оранжевата. Въпреки всичко, което му бяха казали, той не се чувстваше добре дошъл тук.

Помисли си за съня, надявайки се в съзнанието му да изплуват още спомени за Лупа или разрушеното имение в гората от секвои. Знаеше, че е бил там и преди. Че вълчицата е истинска. Но опиташе ли да си спомни нещо повече, веднага го заболяваше глава. Знаците на ръката му сякаш горяха.

Ако намереше тези руини, щеше да разкрие и загадката на своето минало.

Освен това трябваше да спре нещото, което растеше в онази спирала.

Погледна към хипарския Зевс.

— Ще се радвам да помогнеш.

Статуята остана безмълвна.

— Благодаря, тате — промърмори Джейсън.

Той се преоблече и огледа отражението си в щита на Зевс. Лицето му изглеждаше странно и някак воднисто върху метала, сякаш се разтваряше в златен басейн. Определено не изглеждаше така, както Пайпър след преобразяването си.

Джейсън не знаеше какво да мисли за това. Беше се проявил като пълен идиот, обявявайки на всеослушание, че я смята за красива. Не че Пайпър беше грозна преди. Но сега, след като Афродита я бе благословила, тя не приличаше на себе си и не бе щастлива от допълнителното внимание. На Джейсън му стана мъчно за нея.

Което беше откачено, като се има предвид, че Пайпър бе призната от богиня и превърната в най-готиното момиче в лагера.

Всички бяха започнали да я ухажват, да й говорят колко е невероятна и как непременно тя трябва да отиде на мисията. Но това внимание нямаше нищо общо с нея самата. Нова рокля, малко грим, блестяща розова аура и — бум! Изведнъж всички я харесваха.

Джейсън я разбираше.

Миналата нощ, когато бе призовал мълнията, реакциите на лагерниците му се струваха познати. Бе сигурен, че отдавна е привикнал към хорското внимание, благоговение и ужас, породени единствено от факта, че е син на Зевс. Не и от това кой бе самият той.

На никой не му пукаше за него . Просто ги беше страх от страховития му татко, който стоеше зад него със страховитата си мълния, сякаш казваше: „Неуважението към това дете е ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!“.

След събирането край лагерния огън, когато хората бяха започнали да се прибират по хижите си, Джейсън бе отишъл при Пайпър и официално я бе помолил да го придружи в мисията.

Тя все още беше в състояние на шок, но кимна, търкайки една в друга ръцете си. Вероятно измръзваше в роклята без ръкави.

— Афродита ми открадна якето посред зима — промърмори момичето. — Що за майка е това?

Джейсън намери една завивка от първия ред на амфитеатъра и наметна Пайпър с нея.

— Ще ти намерим ново яке — обеща й той.

Тя се усмихна. Щеше му се да я прегърне, но се въздържа. Не искаше Пайпър да помисли, че и той е кух като всички останали, че я сваля, понеже внезапно се е разхубавила.

Но беше щастлив, че тя ще го придружи на мисията. Джейсън се бе правил на храбрец пред останалите край лагерния огън, но това си бе за пред тях. Идеята да се изправи срещу нещо зло, което е достатъчно могъщо, за да отвлече самата Хера, го плашеше до смърт. Особено след като не знаеше нищо за миналото си. Имаше нужда от помощ и някак си усещаше, че Пайпър трябва да е с него. Но нещата си бяха достатъчно объркани и без колебанията му доколко я харесва и защо. Пък и мъглата вече я бе подвела доста.

Той обу новите си обувки и се приготви да излезе от студената празна хижа. Тогава обаче забеляза нещо, което не бе видял предната вечер. Един пиедестал бе преместен, така че една от нишите бе превърната в спалня със спален чувал, раница и дори няколко снимки на стената.

Джейсън влезе в нишата. Който и да бе спал тук, си бе отишъл преди много време. Спалният чувал миришеше на мухъл. Някои от залепените на стената снимки бяха изпопадали по пода.