Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Северният вятър е отседнал в хотел? — попита Лио. — Това е…

— Внимание, хора! — прекъсна ги Джейсън. — Имаме си компания.

Лио погледна надолу и видя какво има предвид той. От върха на кулата към тях се издигаха две крилати фигури — сърдити ангели с остри мечове.

Фестус не хареса ангелите. Той спря полета си, разпери нокти и криле и изръмжа по начин, който бе болезнено познат на Лио. Готвеше се да бълва огън.

— Спокойно, момче — промърмори Лио. Нещо му подсказа, че ангелите няма да са очаровани, ако драконът ги изпържи.

— Това не ми харесва — каза Джейсън. — Приличат на духове на бурята.

Първоначално Лио бе склонен да се съгласи, но когато ангелите приближиха, стана ясно, че те са далеч по материални от вентите . Приличаха на обикновени тийнейджъри, като се изключеха леденобелите коси и пурпурните криле. Бронзовите им мечове бяха назъбени като висулки. Лицата им си приличаха достатъчно, за да минат за братя, но близнаци определено не бяха.

Единият беше огромен като бивол, носеше яркочервено хокейно яке, торбесто долнище на анцуг и кожени спортни обувки. Очевидно бе преживял десетки битки, тъй като очите му бяха насинени, а когато оголеше зъби, се виждаше, че доста от тях липсват.

Другият приличаше на рок звезда от осемдесетте години — от тези, които майката на Лио харесваше толкова. Леденобялата му коса беше къса отпред и дълга отзад и отстрани, обувките му бяха заострени, панталоните — прекалено тесни, а на всичкото отгоре носеше и безвкусна копринена тениска, горните три копчета на която бяха разкопчани. Може би си мислеше, че прилича на бог на рока и любовта едновременно, но едва ли тежеше повече от четирийсет кила, а беше и пъпчасал.

Ангелите спряха пред дракона и надигнаха мечовете си. Огромният тип изръмжа:

— Не може да минете.

— Моля? — попита Лио.

— Нямате разрешение — обясни богът на рока и любовта. Когато си отвори устата, стана ясно, че освен пъпките той има и кошмарен френски акцент, за който Лио бе сигурен, че е фалшив. — Тук полетите са забранени.

— Да ги смажем! — ухили се огромният с беззъбата си усмивка.

Драконът започна да бълва пара, готов да се защити. Джейсън призова златния си меч, но Лио извика:

— Чакайте! Нека се държим възпитано, момчета. Не може ли поне да разберем кой ще има честта да ни смаже?

— Аз съм Кал! — изръмжа онзи, който приличаше на бивол. Каза го с голяма гордост, все едно му е отнело страшно много време да наизусти тази фраза.

— Това е съкратено от Калаид — обясни другият. — За нещастие моят брат не може да произнася думи с повече от две срички…

— Пица! Хокей! Мачкай! — опита Кал.

— В това число собственото си име — довърши богът на любовта и безвкусната рок музика.

— Аз съм Кал — повтори Кал. — А това е Зет! Моят брат!

— Човече — каза Лио, — това са цели три изречения! Поздравления!

Кал изръмжа, видимо доволен от себе си.

— Глупак! — скастри го брат му. — Те ти се подиграват. Но това няма значение. Аз съм Зет и това е съкратено от Зет. Дамата тук… — той намигна на Пайпър, но жестът му напомни повече на нервен тик — тя може да ме нарича както си иска. Може би ще дойде да вечеря с един известен полубог, преди да ви унищожим?

Пайпър направи звук като да повърне.

— Това е отвратително.

— Няма проблем — вдигна вежди Зет. Бореадите сме много романтични хора.

— Бореади? — намеси се Джейсън. — Синовете на Борей?

— Значи си чувал за нас! — Зет изглеждаше невероятно доволен. — Ние сме пазителите на своя баща. И както сигурно се досещаш, не можем да допуснем разни хора да хвърчат насам-натам със скърцащи дракони и да плашат глупавите смъртни.

Той посочи надолу и Лио видя, че смъртните наистина забелязват нещо нередно. Някои от тях сочеха нагоре — не притеснено, поне още не — повече с раздразнение и объркване, сякаш драконът бе хеликоптер, прелитащ твърде ниско.

— Затова, освен ако не става дума за спешен случай — каза Зет, отмятайки кичур коса от пъпчасалото си лице, — ще трябва да ви убием. Болезнено.

— Мачкай! — съгласи се Кал с повече ентусиазъм, отколкото Лио намираше за симпатично.

— Чакайте! — прекъсна ги Пайпър. — Това е спешен случай.

— Ееее! — Кал бе толкова разочарован, че на Лио почти му стана жал за него.

Зет погледна Пайпър. Направо я зяпна всъщност.

— Защо хубавото момиче смята, че става дума за спешен случай?

— Трябва да се видим с Борей. Много е спешно. Моля ви! — тя се насили да се усмихне. Лио сметна, че това вероятно я убива, но тя все пак имаше благословията на Афродита и изглеждаше страхотно. А и в гласа й имаше нещо. Лио почувства, че вярва на всяка нейна дума. Дори Джейсън кимаше, абсолютно убеден в правотата й.