Рик Риърдън - Изчезналият герой

Нищо.

Погледна назад към светлинките на хижите. Можеше да се върне и да каже на всички, че се е пошегувал. Ниса щеше да отиде вместо него. Можеше да остане в лагера като част от хижата на Хефест. Но се замисли колко ли време ще мине, преди да стане като тях — тъжен, победен, убеден в лошия си късмет.

„Не могат да ми попречат да те пречупя — бе казала спящата жена. — Помни тази нощ, юначе, когато те накарат да се изправиш срещу мен.“

— Повярвайте, госпожо — промърмори Лио, — помня я. И, която и да сте, един ден ще ви накарам да си платите.

Пое си дълбоко въздух.

И влезе в гората.

Гората не приличаше на никое място, което бе посещавал досега. Лио бе израснал в блок в северен Хюстън. Най-дивото нещо, което бе виждал, бе точно гърмящата змия в пасището. И леля Роса по нощница.

Поне докато не го бяха изпратили в училище „Уилдърнес“.

Но дори то се намираше в пустинята, а в нея нямаше дървета с изкривени корени, в които да се препънеш, потоци, в които да се проснеш, клони, които да хвърлят дълбоки и зловещи сенки наоколо, сови, които да те оглеждат с огромните си светещи очи.

Бе попаднал в „Зоната на Здрача“ 10 10 Популярен американски сериал на ужасите. — Бел.пр. .

Запрепъва се навътре в гората, докато не се увери, че никой от хижите не може да го види. Тогава призова огъня. Пламъци затанцуваха по върха на пръстите му и хвърлиха достатъчно светлина, за да може да вижда. Не бе опитвал това от петгодишен, когато подпали онази маса за пикник. След смъртта на майка си се боеше прекалено много, за да опита каквото и да е било. Дори това малко пламъче го накара да се почувства гузен.

Продължи напред, като се оглеждаше за следи от преминаването на дракон — огромни стъпки, съборени дървета, обгорели стволове. Нещо толкова огромно не можеше да се промъкне незабелязано. И въпреки това не откри нищо. Само веднъж видя огромна космата сянка на вълк или мечка. Тя обаче остана надалеч от огъня — нещо, за което Лио бе искрено благодарен.

Накрая на едно сечище видя първия капан — широк трийсет метра кратер, заобиколен от големи речни камъни.

Лио трябваше да признае, че капанът е добре измислен. В центъра на падината имаше метална цистерна с размера на бидон, пълна с бълбукаща тъмна смес — машинно масло и сос „Табаско“. На пиедестал, издигащ се над цистерната, се въртеше електрическо ветрило, което разпращаше аромата из гората. Дали металните дракони имаха нюх?

Цистерната изглеждаше незащитена. Но щом се вгледа внимателно, Лио видя на бледата светлина на звездите и създадения от него огън, че под листата и пръстта блещука метал. Бронзова мрежа опасваше целия кратер. Само че „видя“ не беше точната дума — механизмът сякаш излъчваше топлина, по която Лио долавяше присъствието му. Капанът вероятно се задействаше при натиск. Щом драконът стъпеше в нея, мрежата щеше да се затвори и да опакова чудовището като коледен подарък.

Лио приближи още малко. Той постави крак върху най-близкия спусък на капана. И както очакваше, не се случи нищо. Бяха настроили мрежата за нещо наистина огромно. Иначе можеше да хванат нещо друго — животно, човек или по-малко чудовище. Съмняваше се в гората да има нещо по-тежко от металния дракон.

Или поне се надяваше да е така.

Продължи надолу по кратера и приближи цистерната. Парите бяха прекалено силни и очите му започнаха да сълзят. Спомни си как веднъж Тия Калида (или по-скоро Хера) го бе накарала да реже люти чушки в кухнята и в очите му бе попаднал сок от тях. Болката бе адска, но ужасната бабичка само бе казала нещо от сорта на: „Дръж се, юначе. Ацтеките от родината на твоята майка наказвали лошите деца, като ги държали над клада, подхранвана с люти чушки. Така отгледали много герои.“

Напълно луда, дива бабичка! Лио бе много доволен, че трябва да я спасява. Тия Калида щеше да се влюби в тази цистерна, тъй като бе много по-лоша от онзи сок.

Лио се огледа за спусъка, за да обезвреди мрежата.

Не видя нищо.

В този момент се паникьоса. Ниса бе казала, че са поставили няколко такива капана в гората, че възнамеряват да поставят и други. Ами ако драконът вече бе стъпил в такъв? Как можеше Лио да ги открие всичките?

Той продължи да тършува, но не намери освобождаващ механизъм. Нямаше голямо копче, на което да пише СТОП. Той допусна, че може наистина да няма такова и започна да се отчайва.

Тогава чу звука.

Звучеше като тътен — от типа, който не толкова се чува, колкото се усеща в стомаха. Полазиха го тръпки, но не потърси с поглед източника му. Вместо това, продължи да изучава капана.