Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Верен си на майка си значи. Колко мило. Но, виждаш ли, самата аз имам деца… и както разбирам, един ден ти ще се изправиш срещу тях. Когато се опитат да ме събудят, ти ще им попречиш. Не мога да позволя това!

— Но аз не ви познавам! Не искам да се бия с никого!

Тя отговори като сомнамбул в транс:

— Колко мъдро.

Лио разбра, че жената всъщност спи, и усети да го побиват тръпки. Зад воала очите й бяха затворени. Още по-странен бе фактът, че дрехите й не са направени от плат, а от самата земя — суха, спечена пръст, която се завихряше около нея. Бледото й спящо лице бе едва видимо иззад воала от прах и той изпита ужасното чувство, че тя току-що се е надигнала от гроба. Ако жената спеше, Лио предпочиташе това да си остане така.

Той разбра, че събуди ли се тя, ще стане още по-ужасна.

— Все още не мога да те унищожа — промърмори жената. — Мойрите не биха го позволили. Но те няма да защитят майка ти и не могат да ми попречат да те пречупя. Помни тази нощ, юначе, когато те накарат да се изправиш срещу мен.

— Остави мама на мира! — в гърлото му се надигна страх, когато жената се спусна напред. Тя се движеше повече като лавина, отколкото като човек — тъмна стена от пръст, която идваше към него.

— И как ще ме спреш? — прошепна тя.

Жената мина право през масата и тялото и възстанови формата си от другата страна. Извиси се над фигурата му и той разбра, че би минала през него по същия начин. Той бе последното нещо, което стоеше между нея и майка му.

Ръцете му пламнаха.

По съненото лице на жената плъзна усмивка, сякаш вече бе спечелила. Лио извика отчаяно. Погледът му поаленя. Пламъци лумнаха към жената от стените и заключените врати.

После Лио припадна. Събуди се в спешното отделение.

Парамедикът се опита да бъде мил. Каза му, че складът изгорял. Майка му не успяла да излезе. Каза, че съжалява, но Лио се почувства празен. Бе изгубил контрол, както го бе предупредила майка му. Тя бе мъртва по негова вина.

Скоро дойдоха полицаи и те не бяха толкова мили. Огънят бе започнал в стаята до задния вход, бяха казали те, където бе стоял Лио. Той бе оцелял по чудо, но какво дете заключваше работилницата на майка си и после палеше пожар?

После съседите от квартала разказаха на полицията какво странно момче е той. Разказаха как оставил изгорели отпечатъци на масата за пикник. Винаги бяха знаели, че нещо не е наред със сина на Есперанца Валдес. Роднините му не го искаха. Леля му Роса го нарече diablo 9 9 Дявол, демон (исп.). — Бел.ред. и кресна на социалните работници да си го вземат.

И така Лио попадна в първия си дом за сираци. Няколко дни по-късно избяга. В някои от домовете се задържаше повече. Шегуваше се, намираше нови приятели, правеше се, че не го е грижа за нищо, но рано или късно винаги бягаше. Само това успокояваше болката — чувството, че се движи, че се отдалечава все повече и повече от пепелищата на онзи магазин.

Закле се, че повече никога няма да играе с огън. И дълго време не се сети нито за Тия Калида, нито за спящата жена в дрехи от пръст.

Канеше се да навлезе в гората, когато му се стори, че чува гласа на Тия Калида: „Вината не бе твоя, юначе. Нашият древен враг се пробужда. Повече не можеш да бягаш.“

— Хера — промърмори Лио, — ти дори не си тук, нали? Затворена си в някоя клетка.

Отговор не последва.

Но сега Лио разбра нещо. Хера го бе наблюдавала през целия му живот. Някакси бе знаела, че един ден ще има нужда от него.

Може би онези мойри, които бе споменала, наистина можеха да предвиждат бъдещето. Лио не беше сигурен. Но знаеше, че му е писано да тръгне на тази мисия. Пророчеството на Джейсън ги бе предупредило да се пазят от земята и Лио знаеше, че това има нещо общо със спящата жена от магазина.

„Ще намериш съдбата си — бе му обещала Тия Калида — и трудностите в живота ти най-после ще придобият смисъл“.

Лио щеше да разбере какво означава лодката от съня му. Може би щеше да срещне баща си. И дори да отмъсти за смъртта на майка си.

Но първо трябваше да намери летателен апарат за Джейсън. Моментът за лодката от съня му още не бе настъпил. Нямаше време да строи нещо толкова сложно. Имаше нужда от бързо решение.

Имаше нужда от дракон.

Поколеба се, когато стигна края на гората. Пред него цареше пълен мрак. Чуваха се гласовете на сови. Нещо надалеч съскаше подобно на хор от змии.

Лио си спомни какво му бе казал Уил Солас: „Никой не трябва да навлиза в гората сам, особено ако е невъоръжен“. А Лио нямаше нищо — нито меч, нито сигнален огън.