Рик Риърдън - Изчезналият герой

Пази се от Земята, дете на мълнията,

защото ще срещнат седемте на гигантите мъстта.

Клетката ще строшат гълъбът и наковалнята,

а гневът на Хера ще доведе смъртта.

След последната дума Рейчъл припадна, но помагачите й бяха готови и я хванаха. Те я отнесоха от огнището и я поставиха в един ъгъл да почива.

— Това нормално ли е? — попита Пайпър. Сетне усети, че е нарушила мълчанието и всички я гледат. — Имах предвид… често ли плюе зелен дим?

— Богове, колко си тъпа! — изсумтя Дрю. — Тя току-що изрече пророчество. Пророчеството за това как Джейсън ще спаси Хера! Защо просто…

— Дрю — скара й се Анабет, — въпросът на Пайпър е съвсем нормален. Нещо около това пророчество определено не е нормално. Ако гневът на Хера ще доведе смъртта, защо да я освобождаваме? Това може да е капан. Хера може да се обърне срещу спасителите си. Тя никога не се е отнасяла добре с героите.

Джейсън се изправи.

— Нямам избор. Хера ми отне спомените. Искам си ги обратно. Освен това, не можем да не помогнем на царицата на небесата, щом е в беда.

Едно момиче от хижата на Хефест — Ниса, носещата червена превръзка на косата — се изправи.

— Може би. Но не пренебрегвай съветите на Анабет. Хера е отмъстително божество. Тя хвърлила собствения си син — нашия баща — от планината, само задето бил грозен.

— Много грозен — обади се някой от хижата на Афродита.

— Млъкни! — изръмжа Ниса. — Да се върнем на темата. Трябва да помислим и върху това, че трябва да се пазим от земята. И това за мъстта на гигантите. С какво си имаме работа? Какво може да е толкова могъщо, че да отвлече царицата на небесата?

Никой не отговори, но Пайпър забеляза как Анабет и Хирон се споглеждат. На Пайпър и се стори, че разговорът им протича така:

Анабет : Мъстта на гигантите… не, не може да бъде!

Хирон : Мълчи. Не ги плаши повече.

Анабет : Шегуваш се! Не може да сме извадили чак толкова лош късмет.

Хирон : После, дете. Ако им кажеш всичко сега, ще бъдат парализирани от ужас.

Пайпър знаеше, че няма начин да разчита израженията им толкова добре — та тя едва ги познаваше! Но бе напълно сигурна, че ги разбира.

И това я плашеше до смърт.

Анабет си пое дълбоко въздух.

— Подвигът е за Джейсън — обяви тя, — така че изборът трябва да е негов. Ясно е, че той е детето на мълнията. Според традицията има право да избере двама спътници.

Някой от хижата на Хермес извика:

— Е, първият си ти, Анабет. Имаш най-голям опит.

— Не, Травис — отвърна тя. — Първо, няма да помагам на Хера. Всеки път, когато съм опитвала, тя ме е лъгала или ми се е връщало тъпкано. Забрави. Няма начин. Освен това утре сутрин заминавам да търся Пърси.

— Всичко е свързано — каза Пайпър, без да знае откъде е събрала смелост. — Знаете, че е така, нали? Цялата тази работа, изчезването на гаджето ти… всичко е свързано.

— Как? — настоя Дрю. — Като си толкова умна, кажи как?

Пайпър се опита да отговори, но не можа.

Анабет отново й помогна.

— Може и да си права, Пайпър. Но ако всичко това е свързано, аз ще почна от другия край — като намеря Пърси. Както казах, нямам желание да спасявам Хера, ако ще всички в Олимп да се сбият без нея. Но има и още една причина, поради която не мога да го направя. Пророчеството.

— То казва кого трябва да избера — съгласи се с нея Джейсън. — Гълъбът и наковалнята са предречени да строшат клетката. Наковалнята е символ на Вулк… на Хефест.

Под знамето на хижа девет раменете на Ниса увиснаха, сякаш я бяха натоварили с тежка наковалня.

— Ако трябва да се пазите от земята — каза тя, — ще ви трябва въздушен транспорт.

Пайпър понечи да каже, че Джейсън може да лети, но после се спря. Той сам трябваше да разкрие това, когато се почувства готов. И без това ги бе сплашил здравата тази нощ.

— Летящата колесница е счупена — продължи Ниса, — а пегасите търсят Пърси. Но може би хижата на Хефест ще измисли друг начин, по който да помогне. Сега, след контузията на Джейк, аз водя проектите. Готова съм да се присъединя към отбора за мисията.

Но не звучеше много убедено.

В този миг се изправи Лио. Той бе толкова тих, че Пайпър го бе забравила, а това съвсем не му отиваше.

— Става дума за мен — каза той.

Лагерниците от неговата хижа се размърдаха, а неколцина дори се опитаха да го накарат да седне. Лио обаче се възпротиви.

— За мен става дума. Зная го. И имам идея за проблема с летенето. Оставете ме да опитам. Ще се справя!

Джейсън остана да го гледа за миг. Пайпър бе сигурна, че ще му откаже. Но после той се усмихна.