Рик Риърдън - Изчезналият герой

Очите на Рейчъл проблеснаха зловещо на огъня. Пайпър се уплаши, че зловещата богиня паун отново ще я обсеби, но Рейчъл спокойно пристъпи напред и се обърна към лагера.

— Да — потвърди тя, — новото велико пророчество започна да се изпълнява.

Избухна пълен хаос.

Пайпър погледна към Джейсън. Тя прочете по устните му: „Добре ли си?“. Кимна му и успя да се усмихне, но после се извърна настрана. Бе болезнено да го гледа, а да не може да е с него.

Когато нещата най-после се поуспокоиха, Рейчъл приближи с още една крачка към лагерниците и над петдесет героя се отдръпнаха от нея, сякаш едно слабо момиче е по-могъщо от всички тях.

— За тези от вас, които не са го чули — каза Рейчъл, — великото пророчество бе първата ми прогноза и дойде през месец август. То звучеше така:

„Седмина герои ще сбере зовът, през огън или буря ще премине светът…“

Джейсън скочи на крака. Погледът му бе като на безумец, все едно го бяха ударили с електрошок.

Дори Рейчъл бе смаяна.

— Д-Джейсън? — заекна тя. — Какво…

— Ut cum spiritu postrema sacramentum dejuremus — продължи той с напевен глас. — Et hostes ornamenta addent ad ianuam necem .

Неловко мълчание се възцари над групата. Пайпър виждаше по лицата на някои от героите, че се мъчат да преведат римите. Можеше да разбере, че приятелят й е казал нещо на латински, но не знаеше какво го е прихванало, че да започне да припява като католически свещеник.

— Ти… току-що завърши пророчеството — заекна Рейчъл и преведе думите му: — „Клетва трябва да се спази със сетен дъх, пред портите на смъртта бди врагът“. Но откъде…

— Зная тези рими? — Джейсън се намръщи и подпря с ръце слепоочията си. — Не ми е ясно как, но знам това пророчество.

— И то на латински — вметна Дрю. — Хем красив, хем умен.

От групата на Афродита се чу кикот. Какви нещастници са тия — помисли си Пайпър. Но напрежението не спадна. Лагерният огън бушуваше с нездрава зелена светлина.

Джейсън седна смутен, но Анабет постави ръка на рамото му и му прошепна нещо успокоително. Пайпър усети, че я жилва ревност. Тя трябваше да е до него и да го успокоява…

А Рейчъл Деър все още изглеждаше леко замаяна. Тя се обърна към Хирон за съвет, но кентавърът стоеше притихнал и мрачен, като че наблюдаваше пиеса, в която не може да се намеси — трагедия, в която накрая умираха много хора.

— Е — каза Рейчъл, опитвайки да се успокои, — да, това е великото пророчество. Надявахме се, че то няма да се осъществи в близките години, но се страхувам, че в момента започва. Не мога да го докажа. Просто имам предчувствие. И както каза Дрю, случва се нещо странно. Седемте героя, които и да са те, още не са се събрали. Имам чувството, че някои от тях са тук, сред нас. Но други не са.

Лагерниците се размърдаха и започнаха да мърморят, поглеждайки нервно един към друг, докато един сънен глас не се обади:

— Тук съм! О… присъстващите ли проверявате?

— Заспивай, Кловис! — извика някой и много от присъстващите се разсмяха.

— Както и да е — продължи Рейчъл, — не знаем какво означава великото пророчество. Не знаем какви предизвикателства ще срещнат героите, но предвид факта, че първото такова пророчество предвиди войната с титаните, можем да допуснем, че второто се отнася за нещо също толкова ужасно.

— Или дори по-лошо — прошепна Хирон.

Може би не искаше да го чуят, но това се случи. Лагерният огън мигновено стана тъмночервен.

Като кладата от съня на Пайпър.

— Това, което знаем — продължи Рейчъл, — е, че първият етап вече тече. Възникнал е голям проблем и той ще се реши с изпълняването на подвиг. Хера, царицата на боговете, е пленена.

Настъпи гробно мълчание. А след това петдесет героя заговориха едновременно.

Хирон отново потропа с копито, но въпреки това Рейчъл трябваше да почака, преди отново да привлече вниманието на останалите.

Тя им разказа за инцидента на пътеката при Големия каньон и за това как Глийсън Хедж се бе пожертвал при атаката на духовете на бурята. Разкри им предупреждението на вентите, че това е само началото, както и твърдението им, че служат на някаква господарка, зарекла се да избие всички герои. Добави как Пайпър бе припаднала в хижата на Хера. Пайпър се опита да остане спокойна, дори когато видя как на задния ред Дрю имитира припадък и приятелките й започват да се хилят. Най-накрая Рейчъл им разказа за видението на Джейсън в дневната на голямата къща. Съобщението, което Хера бе изпратила на приятеля й, бе толкова сходно с полученото от Пайпър, че тя усети да я побиват тръпки. Но имаше и една разлика. Хера бе предупредила Пайпър да не я предава. Беше й казала: „Подчини му се и царят им ще се надигне и ще обрече на гибел всички ни“. Хера знаеше за заплахата на гиганта. Но защо тогава не бе предупредила Джейсън, защо не му бе разкрила, че Пайпър е агент на врага?