Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Джейсън — попита Рейчъл, — спомняш ли си фамилното си име?

Той изглеждаше наполовина заспал, но поклати глава.

— Тогава ще те наричаме само Джейсън — каза Рейчъл. — Очевидно е, че Хера ти е наредила да извършиш подвиг.

Рейчъл спря, давайки шанс на Джейсън да се отрече от съдбата си. Всички го погледнаха. Усещаше се такова напрежение, че Пайпър бе сигурна, че ще припадне на негово място. Но той изглеждаше смел, решителен. Стисна зъби и кимна.

— Съгласен съм.

— Трябва да спасиш Хера, за да предотвратиш велико зло — продължи Рейчъл. — Някакъв цар се надига. Това ще стане по време на зимното слънцестоене, само след четири дни.

— Това е денят, в който боговете се съветват — каза Анабет, — дори да не знаят какво се е случило с Хера, тогава ще забележат отсъствието й. И вероятно ще се скарат, обвинявайки се взаимно за станалото. Така става обикновено.

— Освен това — каза Хирон — зимното слънцестоене е времето, в което мракът е най-гъст. Боговете се събират тогава, понеже и те като нас, смъртните, са по-силни, когато са много. На този ден те имат нужда от тази сила, тъй като тогава злата магия е най-силна. Древната магия, която е по-стара и от тях. В дни като този някои същества… се пробуждат.

Начинът, по който произнесе тези думи, бе ужасно зловещ — така се произнасяха присъди.

А не рецепти например.

— Добре де — каза Анабет, поглеждайки към кентавъра, — благодаря за оптимизма. Каквото и да става, аз съм съгласна с Рейчъл. Джейсън е избран да води екипа за този подвиг, така че…

— Защо тогава не е признат — извика някой от хижата на Арес, — щом е толкова важен…

— Признат е — прекъсна го Хирон, — и то отдавна. Джейсън, покажи им.

В началото Джейсън не го разбра. Той пристъпи неспокойно напред, а Пайпър не можа да не забележи колко добре изглеждаше с блестящата си на пламъците руса коса и черти, царствени като на римска статуя. Той погледна към Пайпър и тя му кимна окуражително, имитирайки с ръка хвърлянето на монета.

Джейсън бръкна в джоба си. Монетата му блесна във въздуха и когато я хвана в ръка, вече държеше остро копие — златно и дълго над два метра.

Другите герои ахнаха. Рейчъл и Анабет отстъпиха назад, за да избегнат острието, което изглеждаше остро като шило.

— Това не беше ли… — Анабет се поколеба. — Мислех, че имаш меч.

— Струва ми се, че се изменя — измънка Джейсън. — Монетата е същата, но си избира в какво оръжие да се превърне.

— Хей, и аз искам такова! — извика едно от хлапетата на Арес.

— Това е по-яко от електрокопието на Клариса, Леймър! — съгласи се един от братята му.

— Електрическо, а? — промърмори Джейсън, сякаш му бе хрумнало нещо. — Назад!

Анабет и Рейчъл го разбраха. Джейсън надигна копието и в небето се чу гръм. Всяко косъмче по ръцете на Пайпър настръхна. От острието на копието изригна мълния, която удари лагерния огън като артилерийски залп.

Когато пушекът се разнесе, а звъненето в ушите на Пайпър утихна, целият лагер бе замръзнал в шок, а героите, заслепени и покрити в пепел, се взираха в мястото, на което допреди малко бе горял огън. Навсякъде валеше сгурия, а на сантиметри от Кловис бе паднало горящо парче дърво.

Синът на Хипнос обаче продължаваше да спи дълбоко.

Джейсън сведе копието.

— Ъъ… съжалявам.

Хирон избърса няколко въглена от брадата си. Той направи гримаса, сякаш най-лошите му страхове са се потвърдили.

— Малко драматично наистина, но определено те разбрахме. Мисля, че вече няма съмнение кой е баща ти.

— Юпитер — веднага каза Джейсън, — тоест Зевс! Господарят на небето.

Пайпър не можа да сдържи усмивката си. Беше логично, разбира се. Най-могъщият бог бе бащата на най-великите герои от древността. Кой друг можеше да е баща на Джейсън?

Но очевидно останалите в лагера не бяха така сигурни. Настана пълен хаос, като дузини лагерници питаха едновременно различни неща, докато Анабет не вдигна ръце.

— Чакайте! — каза тя. — Как може да е син на Зевс? Ами пакта на Тримата големи да нямат смъртни деца? Как може да не сме разбрали за него по-скоро?

Хирон не отговори, но Пайпър имаше чувството, че кентавърът знае отговора. И той не бе никак хубав.

— Важното е — каза Рейчъл, — че Джейсън е тук сега. Той има да изпълни задача, което означава, че ще има нужда от свое собствено пророчество. — Тя затвори очи и от устата й потече слюнка. Двама лагерници се спуснаха към нея и я хванаха. Трети отиде в края на амфитеатъра и взе стол на три крака, който стоеше пред унищоженото огнище. Без огъня нощта изглеждаше тъмна, но в краката на Рейчъл се образува зеленикава мъгла. Когато отвори очите си, те светеха. Изумруден дим изскочи от устата й. Гласът, който долетя оттам, бе дрезгав и престарял — звукът, който би издала змия, ако говореше: