Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Това е Аргус — представи го Рейчъл. — Отговаря за сигурността. Държи нещата, хмм, под око.

Аргус кимна. Окото на брадичката му й намигна.

— Къде…? — опита Пайпър да каже нещо отново, но имаше усещането, че говори през вълна.

— Ти си в голямата къща — обясни Рейчъл, — офиса на лагера. Доведохме те тук, след като припадна.

— Ти ме хвана — спомни си Пайпър, — после чух гласа на Хера.

— Съжалявам за това — каза Рейчъл. — Повярвай ми, обсебването не бе моя идея. Хирон те излекува с малко нектар.

— Нектар?

— Напитката на боговете. В малки количества лекува героите, освен ако не ги… ами… изпепели.

— Аха. Яко.

Рейчъл се приведе към нея.

— Спомняш ли си видението си?

За момент Пайпър се ужаси, мислейки си, че другото момиче говори за кошмара с гиганта. После обаче разбра, че става дума за случилото се в хижата на Хера.

— Нещо не е наред с богинята — каза Пайпър. — Каза ми да я освободя, сякаш е пленена. Спомена, че земята ще ни погълне, че идва някой от огън… а и нещо за слънцестоенето.

В ъгъла Аргус простена. Всичките му очи премигнаха едновременно.

— Хера е създала Аргус — обясни Рейчъл. — Той е много чувствителен, що се отнася до нейната безопасност. Опитваме се да го успокоим, тъй като последния път, когато се разплака, стана наводнение.

Аргус подсмръкна, след което взе шепа салфетки от нощната масичка и започна да търка с тях очите по цялото си тяло.

— Е… — Пайпър се опита да не зяпа, докато Аргус търкаше сълзите от лактите си, — какво се е случило с Хера?

— Не знаем — каза Рейчъл. — Анабет и Джейсън бяха с теб между другото. Джейсън не искаше да си тръгва, но на Анабет й хрумна, че знае как да възстанови спомените му.

Джейсън не е искал да си тръгва? Щеше й се да е била в съзнание тогава. Но ако той върнеше паметта си, дали това щеше да е за добро? Все още се надяваше, че двамата се познават. Не искаше отношенията помежду им да са просто номер на Мъглата.

Я се стегни ! — помисли си тя. Ако се наложеше да спаси баща си, нямаше да има значение дали Джейсън я харесва, или не. Той щеше да я намрази.

Както всички останали.

Тя погледна към церемониалния кинжал до себе си. Анабет бе казала, че той е символ на власт и престиж, но обикновено не се използва в битка. Тоест само за фукня — фалшив като самата Пайпър. И името му означаваше огледало. Не смееше да го изтегли сега, понеже нямаше да понесе отражението си.

— Не бой се — стисна ръката й Рейчъл. — Джейсън изглежда добро момче. Той също получи видение, сходно с твоето. Каквото и да става с Хера… убедена съм, че сте предопределени да се справите с него заедно.

Рейчъл се усмихна, сякаш това бяха добри новини, но сърцето на Пайпър се сви още повече. Бе се надявала, че това пътешествие ще включва безименни хора. Но сега Рейчъл на практика и казваше: „Добри новини! Не само баща ти е пленник на великан людоед, но ще се наложи да предадеш момчето, което харесваш! Не е ли страхотно?“

— Хей — каза Рейчъл, — недей да плачеш. Ще се справиш.

Пайпър изтри очите си, мъчейки се да се овладее. Не бе на себе си. Тя винаги бе силна, крадеше коли и стряскаше сънищата на директорите в частните училища на Ел Ей. А сега ревеше като бебе.

— Как може да знаеш какво ми е?

Рейчъл сви рамене.

— Знам, че ти предстои труден избор, а възможностите са ужасни. Както казах, имам предчувствия понякога. Но съм почти сигурна, че ще бъдеш призната край лагерния огън. И когато разбереш кой е божественият ти родител, нещата вероятно ще се прояснят.

Прояснят — помисли си Пайпър. — Не подобрят .

Тя се изправи в леглото. Челото я болеше така, все едно някой бе забил копие между очите и.

„Няма как да си я върнем“ — бе казал баща й за мама. Но ето, че сега Пайпър щеше да си я върне. Само че за първи път от много време насам не бе сигурна, че това е добра новина.

— Дано да е Атина — тя погледна към Рейчъл, уплашена, че другото момиче ще й се присмее.

— О, Пайпър, не те обвинявам. Ако трябва да съм искрена, мисля, че и Анабет се надява на същото. Вие двете много си приличате.

Но сравнението накара Пайпър да се почувства дори по-виновна.

— Това пак ли е предчувствие? Ти не знаеш нищо за мен.

— Ще се изненадаш.

— Казваш това, защото си оракул, нали? Трябва да звучите загадъчно.

Рейчъл се засмя.

— Не ми разкривай номерата, Пайпър. И не се безпокой. Нещата ще се наредят, макар и не непременно по твоя начин.

— Това не ме кара да се чувствам по-добре.