Рик Риърдън - Изчезналият герой

Анабет се загледа в клонката над огъня, от която продължаваше да капе вода на забравата и да се стича в купите. Тя изглеждаше толкова обезпокоена, че Джейсън се зачуди дали няма да отпие, за да забрави проблемите си.

Тогава Анабет се изправи и върна възглавницата на Кловис.

— Благодаря ти, Кловис. Ще се видим на вечеря.

— Не може ли да ми донесат храната в хижата? — прозя се Кловис и се препъна в леглото си. — Чувствам, че… хрр…

Лицето му падна върху възглавницата, а задникът му остана във въздуха.

— Да не се задуши? — изплаши се Джейсън.

— Няма — увери го Анабет, — но пък за теб почвам да се притеснявам сериозно.

Пайпър сънуваше последния ден, който прекара с баща си. Бяха на плажа, близо до Биг Сур 7 7 Живописен регион в Калифорния, в който планинска верига се издига право от брега на морето. — Бел.пр. и си почиваха след карането на сърф. Сутринта бе минала прекрасно и Пайпър знаеше, че няма как скоро да не се обърка нещо.

Или щеше да изникне тълпа папараци, или в морето щеше да се появи голяма бяла акула. Нямаше начин късметът й да проработи.

Засега обаче се радваха на страхотни вълни, безоблачно небе и миля от океана, запазена само за тях. Баща й бе успял да намери това местенце, беше наел вилата на плажа и територията наоколо и някак си бе успял да го запази в тайна. Ако се застоеше тук твърде много, фотографите щяха да го намерят. Те винаги успяваха.

— Добре се справяш, Пайпс — усмихна й се той, разкривайки снежнобели зъби над брадичка с трапчинка, докато тъмните му очи проблясваха по начина, който караше възрастните жени да пищят и да искат автограф върху тялото си. С перманентен маркер.

Сериозно — мислеше си Пайпър, — по-добре се гръмнете .

Късо подстриганата му коса блестеше от солената вода.

— Справяш се все по-добре с дъската.

Пайпър се изчерви от гордост, макар да подозираше, че баща й просто се държи мило. Тя все още прекарваше по-голямата част от времето си във водата. Дори успяваше да се прегази сама със сърфа, което си беше постижение. Докато баща й бе естествен талант, макар в това да нямаше логика — беше отраснал като бедно дете в Оклахома, на стотици мили от океана. И въпреки това покоряваше вълните с лекота. Пайпър отдавна щеше да се е отказала от сърфа, ако така не прекарваше повече време с него. Нямаше много други възможности за това.

— Сандвич? — баща и бръкна в кошницата за пикник, приготвена от неговия готвач, Арно.

— Да видим, имаме с пуйка и сос, с раци… о, и специално за Пайпър — с фъстъчено масло и мармалад.

Тя взе сандвича, макар да бе твърде нервна, за да яде. Винаги искаше сандвич с фъстъчено масло и мармалад. Първо, защото бе вегетарианка от деня, в който бяха минали покрай една касапница в Чино 8 8 Град в щата Калифорния. — Бел.пр. и вонята, носеща се оттам, едва не я бе накарала да си изповръща червата.

Но имаше и нещо друго. Сандвичът с фъстъчено масло и мармалад беше обикновена храна, каквато някое обикновено дете би хапнало за обяд. Понякога тя си фантазираше, че баща й го е приготвил сам за нея, а не е оставил тази работа на майстор-готвач от Франция, който обича да увива филиите в златни листа и да ги забожда със запален бенгалски огън вместо с клечка за зъби.

Нищо ли не можеше да е просто? Затова винаги отказваше лъскавите дрешки, които баща й винаги предлагаше, дизайнерските обувки, услугите на поредния префърцунен козметичен салон. Подстригваше се сама с детски ножици, като нарочно оставяше косата си неравна. Предпочиташе да носи стари износени маратонки, дънки и тениска, а също и старото си яке за сноуборд.

Освен това мразеше снобарските частни училища, в който я натикваше баща й. Непрекъснато я изключваха от тях, но той намираше още и още такива.

Вчера бе извършила най-големия си подвиг, изкарвайки взетото „назаем“ беемве от автомобилния магазин. Всеки път трябваше да измисля нещо все по-голямо. Напоследък малко неща привличаха вниманието на баща й.

Сега обаче съжаляваше за постъпката си. Баща й още не знаеше за станалото.

И тя не смяташе да му разкаже за него тази сутрин. Беше я изненадал с това пътуване и тя не искаше да го проваля. Прекарваха времето си заедно за пръв път от… три месеца?

— Какво не е наред? — попита я той, подавайки й чаша сода.

— Татко, има нещо, което…

— Чакай малко, Пайпс. Изглеждаш прекалено сериозна. Готова ли си за Трите въпроса?

Играеха тази игра от години — така баща й оставаше свързан с нея, въпреки малкото време, което прекарваха заедно. Можеха да се питат един друг всякакви неща — но до три въпроса. Забранени теми нямаше, но трябваше да отговориш искрено. През останалото време баща й бе обещал да не й се меси, което не беше трудно — той така и така никога не бе наоколо.