Рик Риърдън - Изчезналият герой

Анабет се обърна към Хирон.

— Моля те, кажи ми, че това не е Кронос.

Кентавърът изглеждаше изключително нещастен. Той държеше китката на Пайпър и измерваше пулса и.

Най-накрая каза:

— Не е Кронос. Тази заплаха отмина. Но…

— Но какво? — настоя Анабет.

Хирон затвори торбичката с лекарства.

— Пайпър има нужда от почивка. После ще говорим за това.

— По-добре сега — възрази Джейсън. — Господин Хирон, вие казахте, че най-лошото тепърва предстои, че идва последната глава. Нали не искате да кажете, че има и по-лоши неща от армия титани?

— О — възкликна внезапно Рейчъл, — о, не. Онази жена е била Хера. Разбира се. Нейната хижа — нейният глас. В същия миг тя се е показала и пред Джейсън.

— Хера? — Анабет изръмжа по-лошо и от Сеймор. — Тя ли те обсеби? Тя ли направи това на Пайпър?

— Мисля, че Рейчъл е права — каза Джейсън. — Жената приличаше на богиня. А и носеше наметало от козя кожа. Това е символ на Юнона, нали?

— Нима? — сопна се Анабет. — Не знаех.

Хирон кимна с нежелание.

— Да, това е символ на Юнона — римския аспект на Хера в най-военнолюбивото й състояние. Наметалото от козя козина е символ на римския легионер.

— Значи Хера е затворничка? — попита Рейчъл. — Но кой би могъл да стори това на царицата на боговете?

Анабет кръстоса ръце.

— Който и да е, може би е редно да му благодарим. Ако успеят да накарат Хера да млъкне…

— Анабет — скара й се Хирон, — тя е един от боговете на Олимп. В много отношения и единственото, което спасява семейството им от разпад. Ако наистина е пленена и заплашена от унищожение, това може да срине основите на света. Със стабилността на Олимп ще бъде свършено, а тя и така не е голяма. Ами ако Хера има нужда от помощта на Джейсън?

— Хубаво де — изръмжа Анабет, — знаем, че титаните могат да пленят един бог, нали така? Преди няколко години Атлас плени Артемида. А и в старите митове боговете постоянно се пленяват едни други. Но какво може да е по-лошо от титан?

Джейсън погледна към леопардовата глава. Сеймор облизваше мустаците си, все едно богинята бе по-вкусна от кучешките бисквити.

— Хера каза, че от месец се опитва да пробие затвора си.

— И оттогава насам Олимп е затворен — каза Анабет. — Значи боговете трябва да знаят, че става нещо лошо.

— Но защо ще си хаби енергията да ме праща тук? — попита Джейсън. — Изтри ми паметта, запрати ме в средата на някакво училищно пътуване и ти прати видение да ме вземеш? Какво толкова важно има около мен? Защо не повика другите богове на помощ — да им каже къде е, тогава те ще я измъкнат, нали?

— Боговете имат нужда от своите герои тук, на земята — каза Рейчъл, — нали така? Съдбата им е винаги свързана с тази на полубоговете.

— Това е вярно — каза Анабет. — И все пак Джейсън има право. Защо него? И защо му е взела паметта.

— И Пайпър е замесена някак си — каза Рейчъл. — Хера изпрати и на нея същото съобщение: „Освободи ме“. Анабет, изчезването на Пърси също трябва да е свързано с всичко това.

Анабет погледна Хирон.

— Защо мълчиш, Хироне? С какво си имаме работа?

Лицето на древния кентавър сякаш се бе състарило с десет години за броени минути.

— Миличка, тук не мога да помогна. Наистина съжалявам.

Анабет премигна.

— Но ти никога… никога не си крил информация от мен. Дори великото пророчество…

— Ще бъда в кабинета си — каза той с натежал глас, — имам нужда да помисля малко преди вечеря. Рейчъл, би ли наглеждала момичето? Викни Аргус да я отведе до амбулаторията. Анабет, ти трябва да поговориш с Джейсън. Разкажи му за гръцките и римските богове.

— Но…

Кентавърът завъртя количката си и тя се плъзна по коридора. Очите на Анабет сякаш мятаха мълнии. Тя промърмори нещо на старогръцки и на Джейсън то не прозвуча като комплимент за кентавъра.

— Съжалявам — каза той, — мисля, че присъствието ми тук… не зная. Нещо съм объркал с пристигането си. Хирон каза, че е дал клетва и затова не може да говори.

— Каква клетва? — възмути се Анабет. — Никога не се е държал така. И защо трябва да ти говоря за боговете…

Гласът й отслабна. Вероятно бе забелязала меча на Джейсън, който стоеше на масата за кафе. Тя докосна внимателно острието, сякаш можеше да я опари.

— От злато ли е? — попита тя. — Помниш ли откъде си го взел?

— Не — отговори Джейсън, — както казах и преди, нищо не помня.

Анабет кимна, сякаш й е хрумнало нещо наистина безумно.

— Ако Хирон не може да помогне, ще трябва да се оправим сами. Което означава… хижа номер петнайсет. Рейчъл, ще наглеждаш ли Пайпър?