Рик Риърдън - Изчезналият герой

Анабет кимна.

— Веднъж Пърси отиде там. Каза ми, че водата е достатъчно мощна, за да изтрие паметта дори на титан.

Джейсън се почувства добре от това, че не бе пипнал клона.

— Но… моят проблем не е такъв, нали?

— Не — съгласи се Кловис, — твоята памет не е изтрита. Спомените ти не са заровени. Те са откраднати.

Огънят изпука. Капките вода на забравата продължаваха да се стичат в металните купи на лавицата над камината. Едно от другите деца на Хипнос промърмори в съня си за някаква патица.

— Откраднати? — повтори Джейсън. — Но как?

— От бог — отвърна Кловис. — Само бог има такава сила.

— Знаем това — каза Джейсън. — Била е Юнона. Но защо и е да прави такова нещо?

Кловис се почеса за врата.

— Юнона?

— Има предвид Хера — каза Анабет. — По някаква причина Джейсън използва римски имена.

— Хммм — каза Кловис.

— Какво? — попита Джейсън. — Това значи ли нещо?

— Хммм — повтори Кловис и Джейсън осъзна, че другото момче е заспало.

— Кловис! — извика той.

— Да? Какво? — ококори се другият — говорихме за възглавници, нали? А, не, за богове. Сега си спомних. Гръцки и римски. Е, да, това е важно.

— Но те са едни и същи — каза Анабет, — просто с различни имена.

— Не точно — възрази Кловис.

Джейсън се приведе, вече напълно буден.

— Какво имаш предвид с това „не точно“?

— Ами — прозя се Кловис, — някои богове са само римски. Например Янус, Помпона. Но дори върховните богове на Елада… когато отишли в Рим, са се променили не само имената им. Променил се видът им. Променили се символите им. Дори характерът им.

— Но… — заекна Анабет, — добре де, хората са ги виждали различно през вековете. Но това не променя кои са те.

— Разбира се, че го променя — Кловис отново бе започнал да клюма, когато Джейсън изщрака с пръсти под носа му.

— Идвам, мамо! — извика другото момче. — Имам предвид… да, буден съм. Та, характера им. Боговете се изменят така, че да пасват на приютилата ги култура. Ти добре знаеш това, Анабет. В наши дни например Зевс обича костюми, шити по поръчка, риалити програми и китайска храна от двайсет и осма улица, нали така? По същия начин си е имал особености и в римски времена, а боговете са били покровители на Рим почти толкова дълго, колкото са били покровители и на Гърция. Все пак говорим за огромна империя. Нормално е римските аспекти още да са част от характера им.

— Има смисъл — съгласи се Джейсън.

Но Анабет поклати изумено глава.

— Откъде знаеш всичко това, Кловис?

— Ами аз прекарвам доста време в сънуване. Виждам боговете през цялото време — как винаги променят формата си. Сънищата са течни, знаеш ли. Можеш да бъдеш на различни места по различно време, да сменяш личността си. Сякаш самият ти си бог. Така например веднъж сънувах, че съм на концерт на Майкъл Джексън и в същото време бях на сцената с него, пеехме заедно и не можех да си спомня текста на песента The Girl Is Mine . Беше толкова унизително, че…

— Кловис — прекъсна го Анабет, — какво ще кажеш да се върнем на Рим, а?

— Да, та за Рим — продължи Кловис, — исках да кажа, че наричаме боговете с гръцките им имена, защото това е оригиналният им вид. Но да кажеш, че римските им аспекти са съвсем същите — това не е вярно. В Рим те станали по-военнолюбиви. Не общували със смъртните толкова много. Били по-свирепи, по-могъщи… боговете на една империя.

— Тъмната страна на боговете? — предположи Анабет.

— Не, не точно — възрази Кловис. — Те въплъщавали дисциплината, честта, могъществото…

— Но това са хубави неща — намеси се Джейсън, който по някаква причина чувстваше нужда да защити римските богове, без да знае защо. — Дисциплината е важно нещо. Затова Рим е устоял толкова дълго.

Кловис го погледна учуден.

— Това е вярно. Но римските богове не били особено дружелюбни. Татко ми Хипнос например… в гръцки времена той само си нанкал като мен. Но в римско време го нарекли Сомнус. Тогава той започнал да убива хората, които не си вършат работата съвестно. Ако задремели в неправилния момент — бум! Никога не се събуждали. Така убил кормчията на Еней при бягството им от Троя.

— Сладко — каза Анабет. — Но аз все още не разбирам какво общо има всичко това с Джейсън.

— Нито пък аз! — весело каза Кловис. — Но ако Хера е взела паметта ти, само тя може да ти я върне. И ако бях на твое място и ми предстоеше среща с царицата на боговете, искрено бих се надявал да е повече Хера, отколкото Юнона. А сега може ли да си лягам?