Рик Риърдън - Изчезналият герой

Някъде в далечината прозвуча воят на раковина. Аргус изръмжа и отвори вратата.

— Вечеря? — предположи Пайпър.

— Проспа я — отвърна Рейчъл. — Време е за събирането край лагерния огън. Нека отидем и разберем коя си.

Цялата идея за събирането около лагерния огън ужаси Пайпър. Напомни й за ужасната клада от съня й, за кола, за който бе завързан баща и.

Но вместо това стана свидетел на нещо почти толкова ужасно — пеене в хор. Стълбите на амфитеатъра бяха издълбани от едната страна на хълм и гледаха към каменна камина. Редовете бяха изпълнени с петдесет или шейсет деца, разделени на групи с различни знамена.

Пайпър забеляза Джейсън на първия ред до Анабет. Лио бе наблизо, като седеше с група широкоплещести лагерници със сиво знаме, на което бе изобразен чук. Пред огъня половин дузина младежи с китари и старинни на вид арфи — може би лири — подскачаха наоколо и пееха за някакви парчета броня и това как баба им се приготвяла за война. Всички им пригласяха и със знаци описваха парчетата от бронята, като постоянно пускаха шеги. Това бе може би най-странното нещо, което Пайпър бе виждала — една от тези песни, които са унизителни денем, но вечер, когато всички участваха, бяха някак забавни.

Колкото повече се повишаваше настроението, толкова повече растяха и пламъците, като от червени ставаха оранжеви, а накрая златисти.

Най-после песента завърши с взрив от аплодисменти. Появи се някакъв човек на кон — поне за такъв го сметна Пайпър на проблясващата светлина. После разбра, че вижда кентавър. От кръста надолу той бе бял жребец, а нагоре — човек на средна възраст с къдрава коса и сресана брада. Той размахваше копие, на чиито връх бяха забодени печени гъби.

— Много добре! Специален поздрав за новодошлите. Аз съм директор Хирон и съм щастлив, че сте пристигнали тук живи, здрави и — в общи линии — цели. След малко ще стигнем и до гъбите с шоколад, но първо…

— Защо не първо Плени знамето! — извика някой. Одобрително боботене се чу от няколко облечени в брони хлапета, които стояха под червен флаг, изрисуван с главата на глиган.

— Да — каза кентавърът, — разбирам, че хижата на Арес няма търпение за традиционните ни игри в гората.

— Нямаме търпение да убиваме хора! — извика един от тях.

— За съжаление обаче — продължи Хирон, — докато драконът не бъде поставен под контрол, това не е възможно. Хижа девет, имаме ли новини по този въпрос?

Кентавърът се бе обърнал към групата около Лио. Момчето намигна на Пайпър и стреля по нея с пръст. Момичето до него се изправи с неудоволствие. Тя носеше войнишко яке, което приличаше на това на Лио, а на косата си имаше червена превръзка.

— Работим по въпроса.

Хлапетата с броните отново се разбоботиха.

— Как точно, Ниса? — извика друго от тях.

— Здравата — отговори момичето.

Докато си сядаше, Ниса бе освиркана, което накара огъня да запламти хаотично. Хирон тупна с копито в камъните — туп, туп, туп — и лагерниците се укротиха.

— Ще трябва да потърпим — каза Хирон. — В това време имаме по-важна работа, която да обсъдим.

— Пърси? — попита някой. Огънят избледня още повече, но Пайпър нямаше нужда да чете настроението на тълпата по него, за да усети тревогата на лагерниците.

Хирон посочи Анабет. Тя си пое дълбоко въздух и се изправи.

— Не открих Пърси — каза тя. Гласът й потрепери, когато спомена името му, — той не беше при Големия каньон, както си мислех. Но няма да се откажем. Има екипи, които го търсят навсякъде — Гроувър, Тайсън, Нико, ловджийките на Артемида — всички го издирват. Ще го намерим. Но Хирон говори за нещо друго. За нова мисия.

— Новото велико пророчество, нали? — обади се някакво момиче.

Всички се обърнаха. Гласът бе долетял от групата най-отзад, която седеше под розово знаме с изрисуван гълъб. Те говореха помежду си и не следяха разговора, докато не се изправи водачката им — Дрю. Всички изглеждаха изненадани. Очевидно Дрю не говореше с останалите много често.

— Дрю? — попита Анабет. — Какво имаш предвид?

— Стига вече — разпери ръце Дрю, сякаш всичко е ясно. — Олимп е затворен. Пърси го няма. Хера ти изпраща видение и ти се връщаш с трима нови герои за един ден. Очевидно е, че става нещо странно. Великото пророчество е започнало, нали?

Пайпър прошепна на Рейчъл:

— За какво пророчество говори тя.

После разбра, че всички останали също гледат към Рейчъл.

— Е? — извика Дрю. — Ти си оракулът. Започнало ли е, или не?