Рик Риърдън - Изчезналият герой

Взе едно дълго сечиво от стената.

— Това е за косене на плевели — каза той. — За какво му е на един бог на огъня подобно нещо?

Един глас от сенките отговори.

— Нямаш представа колко е полезно.

Едно от леглата в края на стаята бе заето. Завеса от тъмен камуфлажен материал се отдръпна и Лио видя човек, който само допреди миг бе невидим. Трудно можеше да каже нещо повече за него, тъй като бе целият в гипс. Дори главата му беше увита в бинтове и от тях се виждаше само подпухналото му и покрито със синини лице. Щеше да прилича на пребита поничка, стига една поничка да можеше да бъде пребита, разбира се.

— Аз съм Джейк Мейсън — каза нещастникът. — Бих стиснал ръката ти, но…

— О, не, споко — отговори Лио, — лежи си.

Другото момче успя да се усмихне, но след това направи гримаса, сякаш дори това елементарно движение му причиняваше болка. Лио се замисли какво ли може да се е случило с него, но не посмя да попита.

— Добре дошъл в хижа номер девет — каза Джейк. — От почти година не сме имали новобранци. Засега аз съм водачът.

— Засега? — повтори Лио.

Уил Солас се прокашля.

— Къде са останалите, Джейк?

— Долу в пещите — каза Джейк с копнеж. — Работят… по нашия проблем. Сещаш се.

— О! — Уил смени темата. — Имате ли свободно легло за Лио?

Джейк погледна към Лио, преценявайки го на око.

— Вярваш ли в проклятия, Лио? В духове?

Току-що видях злата си детегледачка — помисли си Лио, — която трябва да е мъртва след всичките тези години. И не минава и ден, без да си спомня как мама умря в онзи пожар. Не ми говори за духове, поничко .

Но на глас каза само:

— Духове? Глупости. Не вярвам в такива неща. Е, в интерес на истината, един дух на бурята ме хвърли в Големия каньон тази сутрин, но това е друга тема.

Джейк кимна.

— Радвам се да го чуя. Понеже ще ти дам най-доброто легло в цялата хижа. Това на Бекендорф.

— Абе, Джейк — намеси се Уил, — сигурен ли си, че това е добра идея.

Но Джейк извика.

— Легло 1-А, моля.

Цялата хижа изтрещя. Една кръгла част от пода се спусна като обектив на фотоапарат и от него се появи цяло легло. То беше от бронз и имаше вградена конзола за игри в преградата за крака и стерео до тази за главата. Освен това в основата си имаше хладилник със стъклена врата, а отстрани имаше разнообразни и странни пултове.

Лио скочи в него и се опъна с ръце зад главата.

— Ще се справя. Не ме мислете — каза той.

— Прибира се в лична стая отдолу — каза Джейк.

— Супер! — каза Лио. — Ами, ще се видим след малко. Аз слизам до Лио-пещерата. Кой бутон трябва да натисна?

— Я чакай малко — възмути се Уил Солас. — Да не искате да ми кажете, че вие всички си имате подземни стаи?

Джейк щеше да се ухили, ако не го болеше толкова.

— Доста тайни имаме, Уил. Не може само вие, аполоновците, да се забавлявате. Нашите лагерници изследват тунелите под хижа номер девет от почти век. Все още не сме им намерили края. Но, Лио, щом нямаш нито против да спиш в леглото на мъртвец, всичко там е твое.

Лио усети как ентусиазмът му внезапно се изпарява. Изправи се бавно, като внимаваше да не натисне някое копче.

— Това леглото на загиналия водач ли е?

— Да — каза Джейк, — Чарлс Бекендорф.

Лио си представи как от чаршафа изскачат остриета. Или пък избухва бомба във възглавниците.

— Той нали не е умрял в леглото си?

— Не — отвърна Джейк, — във войната с титаните. Миналото лято.

— Войната с титаните — повтори Лио, — която няма нищо общо с това чудесно легло, нали?

— Титаните — каза Уил на Лио така, все едно говореше с идиот — са могъщи и зли типове, които са владеели света преди боговете. Миналото лято пробваха да си върнат властта. Техният шеф, Кронос, си построи нов палат на планината Там в Калифорния. Армиите им нахлуха в Ню Йорк и почти унищожиха Олимп. Много герои загинаха, опитвайки да ги спрат.

— И това го нямаше в новините, а? — подхвърли Лио.

Въпросът изглеждаше адекватен, но Уил невярващо поклати глава.

— Не си чул как планината Сейнт Хелън изригна? Не си разбрал за бурите, които бушуваха из страната? За сградата, която падна в Сейнт Люис?

Лио сви рамене. Миналото лято бягаше от поредния приют. След това го хванаха в Ню Мексико и съдът го изпрати в най-близкия дом за проблемни деца — училище „Уилдърнес“.

— Имах си работа.

— Няма значение — каза Джейк. — Имал си късмет, че си го пропуснал. Важното е, че Бекендорф бе сред първите жертви и оттогава…

— Хижата е прокълната? — предположи Лио.