Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Моля?

— Там е входът към планината Олимп в наши дни.

— О — отвърна Пайпър, — всъщност да, разбира се. Защо не?

— Анабет прави нов дизайн на Олимп, понеже той бе почти разрушен във войната с титаните — обясни Рейчъл. — Тя е невероятен архитект. Само да видиш ресторантчето…

— Както и да е — прекъсна я Анабет, — преди около месец всички новини от Олимп секнаха. Входът бе затворен и сега никой не може да влезе. И никой не знае защо. Сякаш боговете са се откъснали от нас. Дори мама не отговаря на молитвите ми. Даже директорът на лагера, Дионис, бе извикан в Олимп.

— Вашият директор е бил… богът на виното?

— Да, но това е…

— Дълга история? — предположи Пайпър. — Хубаво. Давай нататък.

— Ами това е всъщност — каза Анабет. — Полубоговете все още биват признавани, но нищо повече. Не получаваме съобщения, а още по-малко посещения. Нищо не подсказва дори, че боговете ни чуват. Сякаш се е случило нещо лошо. Много лошо. А после Пърси изчезна.

— И Джейсън се появи на нашето пътуване — допълни Пайпър — без никакъв спомен за това кой е и какъв е.

— Кой е Джейсън? — попита Рейчъл.

— Моето… — Пайпър се спря, преди да каже „гадже“.

— Мой приятел — поправи се тя, но от това я заболя сърцето. — Анабет, ти обаче каза, че си получила съновидение от Хера.

— Да — потвърди Анабет, — първото ни съобщение от божество след месец мълчание и то идва от Хера, богинята, която ни помага най-малко, и е насочено към мен, най-омразния й полубог. Тя ми каза, че ще разбера какво е станало с Пърси, ако отида до подковата над Големия каньон и потърся човека с една обувка. Така намерих вас, а човекът с едната обувка се оказа Джейсън. В това обаче няма никакъв смисъл.

— Става нещо лошо — съгласи се Рейчъл. Тя погледна към Пайпър и момичето усети порив да им разкаже за съня си, да им признае, че знае какво става. Поне отчасти.

Знаеше, че лошото тепърва предстои.

— Момичета — започна тя, — аз… аз трябва да…

Но преди да може да продължи, Рейчъл се вцепени. Очите и започнаха да блестят със зеленикаво сияние и тя хвана Пайпър за раменете. Пайпър се опита да се отскубне, но ръцете на Рейчъл я стискаха като железни скоби.

— Освободи ме — каза тя, ала гласът не бе нейният. Звучеше като на по-стара жена, която говори отдалече през дълга тръба, — освободи ме, Пайпър Маклийн, или земята ще ни погълне. Трябва да стане до слънцестоенето .

Стаята започна да се върти. Анабет се опита да раздели Пайпър от Рейчъл, но без успех. Обгърна ги зеленикав пушек и Пайпър вече не бе сигурна дали е будна или сънува. Огромната статуя на богинята сякаш се надигна от трона. Тя се извиси над Пайпър и очите й се втренчиха в нея. Устата на статуята се отвори и от нея се разнесе аромат като от ужасно силен парфюм. Тя продължи да говори със същия глас, подобен на ехо:

— Враговете ни се пробуждат. Огненият е едва първият от тях. Преклони се пред волята му и техният крал ще се надигне, за да донесе гибел на всинца ни. ОСВОБОДИ МЕ!

Коленете на Пайпър се подгънаха и светът потъна в мрак.

Обиколката на Лио протичаше перфектно, докато не научи за дракона.

Стрелецът, който го развеждаше, Уил Солас, изглеждаше готин тип. Той показа на Лио неща, които бяха толкова страхотни, че сигурно бяха незаконни. Истински гръцки бойни кораби пускаха котви край плажа и се бореха с пламтящи стрели и експлозиви, в часовете по изкуства се правеха скулптури с резачки и горелки, горите бяха пълни с опасни чудовища и човек не биваше да навлиза в тях сам, ако му е мил животът.

Това беше страхотно, невероятно. Ето това бе учебна програма, в която си струваше да се запишеш.

И освен това лагерът бе фрашкан със страхотни мацки. Лио не разбираше как точно са свързани те с боговете, но искрено се надяваше, че не е братовчед на всички тези млади дами. Това щеше да е много тъпо. Но пък в краен случай му оставаше да потърси онези момичета от езерото. Струваше си да се удавиш за тях.

Уил му показа хижите, столовата и бойната арена.

— Аз ще получа ли меч? — попита Лио.

Уил го погледна, сякаш намираше идеята за нелепа.

— Като се има предвид, че си в хижа номер девет, вероятно ще си направиш сам.

— Аа, да. Хижата на Вулкан.

— Ние рядко наричаме боговете с римските им имена — отвърна Уил. — Истинските имена са гръцките. Твоят баща е Хефест.

— Фестус 4 4 Фестус Хагън е герой от уестърн драмата Gunsmoke , излъчвана в радиоефира на САЩ между 1952 и 1961 година. Едноименният американски телевизионен сериал просъществува цели две десетилетия (от 1955 до 1975) и се радва на огромен успех. — Бел.ред. — не чу добре Лио, който бе съвсем шашнат. — Той богът на каубоите ли е?