Лио не бе сигурен, че иска да знае отговора, но все пак попита:
— Коя е била другата?
Хирон погледна към парцаливото знаме на бункера, като че ли помнеше деня, в който е било издигнато.
— Отговорът на този въпрос е опасен — предупреди той. — Това е нещо, за което съм се клел да не говоря. След Гражданската война боговете бяха толкова ужасени от жертвите, дадени от децата им, че се заклеха да не позволят това да се случи отново. Така двете групи бяха разделени. Боговете подчиниха всички на волята си и спуснаха мъгла, колкото гъста могат, за да са сигурни, че враговете не се помнят един друг, че не се срещат по време на приключенията си, така че касапницата никога да не се повтори. Картата е от последните черни дни на 1864 година — последния път, когато двете групи се изправиха една срещу друга. Оттогава насам на няколко пъти имаше опасност от среща, особено през 60-те години на миналия век. Така или иначе, избягнахме нова Гражданска война поне засега. Както Лио отгатна, този бункер бе генералният щаб на хижата на Хефест. През последните сто години е бил отварян на няколко пъти, обикновено като скривалище в дни на голяма заплаха. Но идването тук е опасно. Мястото събужда стари спомени, стари вражди. Дори когато титаните нападнаха миналата година, рискът да дойдем тук не си струваше.
Внезапно усещането за триумф, което Лио изпитваше, се превърна в чувство за вина.
— Виж, мястото ме намери само. Писано е било да стане така. Случи се нещо хубаво.
— Дано си прав — каза Хирон.
— Прав съм! — настоя Лио и извади старата рисунка от джоба си, след което я постави на масата така, че всички да я видят.
— Ето — каза той, — Еол ми върна това. Нарисувах го на пет години. Това е съдбата ми.
Ниса се намръщи.
— Лио, нарисувал си корабче с молив.
— Виж! — Той погледна към голямата схема на дъската, която представляваше подробен план на гръцка трирема. Очите на останалите деца на Хефест се разшириха, когато сравниха двете скици. Броят на мачтите и веслата, дори украшенията по щитовете и платната бяха досущ еднакви с тези от рисунката на Лио.
— Това е невъзможно — каза Ниса, — този дизайн е поне на сто години.
— Пророчество… неясно… полет — прочете Джейк Мейсън надписите на плана — това е скица на летящ кораб. Вижте ръчката за кацане и оръжията… свети Хефесте! Има въртящи се балисти, арбалети, щитове от божествен бронз. Това би била невероятна бойна машина. Правена ли е някога?
— Не — каза Лио, — вижте носа.
Нямаше съмнение — предницата на кораба бе глава на дракон. На един конкретен дракон.
— Фестус! — ахна Пайпър. Всички се обърнаха към драконовата глава на масата.
— Той ще бъде най-отпред — каза Лио, — ще ни носи късмет, ще гледа към морето. Аз трябва да построя този кораб. И… имам нужда от помощта ви. Ще го кръстя Арго II .
— Арго II — усмихна се Пайпър. — На името на кораба на Язон.
Джейсън се почувства малко неудобно, но кимна.
— Лио е прав. Този кораб е това, което ни трябва за пътя.
— Какъв път? — попита Ниса. — Та вие току-що се върнахте?
Пайпър прокара пръсти през старата илюстрация с молив.
— Трябва да се изправим срещу Порфирион, царя на гигантите. Той каза, че ще унищожи боговете из корен.
— Така е — кимна Хирон. — Голяма част от великото пророчество на Рейчъл остава загадка за мен, но едно нещо е ясно. Вие тримата — Джейсън, Пайпър, Лио — сте сред седмината герои, които трябва да потеглят на тази мисия. Трябва да се изправите срещу гигантите в тяхната родина, където са най-силни. Трябва да ги спрете, преди те да пробудят Гея напълно, преди да унищожат планината Олимп.
Ниса се размърда неспокойно.
— Нямаш предвид Манхатън, нали?
— Не — каза Лио, — има предвид истинската планина Олимп. Трябва да отплаваме към Гърция.
Изминаха няколко минути, преди присъстващите да възприемат казаното. След това другите деца на Хефест започнаха с въпросите: Кои бяха останалите четирима полубогове? Колко време щеше да отнеме построяването на този кораб? Защо не можеше всички да идат в Гърция?
— Герои! — Хирон тропна с копито по пода. — Детайлите все още не са ясни, но Лио е прав. Той ще има нужда от помощта ви, за да построи Арго II . Това е може би най-големият проект, който хижа девет е поемала някога, по-голям дори от бронзовия дракон.
— Ще отнеме поне година — предположи Ниса. — Имаме ли толкова време?
— Имате най-много шест месеца — каза Хирон. — Трябва да отплавате до деня на лятното слънцестоене, когато силата на боговете е най-голяма. Както се видя, не можем да имаме доверие на боговете на вятъра, а летните ветрове са най-слаби и най-лесни за навигация. Не бива да отлагаме повече, иначе може да стане твърде късно и гигантите да не могат да бъдат спрени. Трябва да избягвате пътуването по земя и да използвате само морето и въздуха, така че това превозно средство е чудесно за целта. Джейсън е син на бога на небето…
Читать дальше