Рик Риърдън - Изчезналият герой

Джейсън огледа стаята и се опита да си спомни имената на останалите. За щастие Лио и Пайпър стояха до него. Това бе първата им среща като старши съветници. Клариса, ръководителка на хижата на Арес, бе подпряла крака на масата, но това не правеше впечатление на никой. Кловис от хижата на Хипнос хъркаше в ъгъла, докато Буч се мъчеше да разбере колко молива може да постави в носа му. Травис Стол от хижата на Хермес държеше запалка под топче за тенис на маса, за да види дали то ще пламне, а Уил Солас от хижата на Аполон разсеяно увиваше и развиваше някаква превръзка около ръката си.

Водачката от хижата на Хеката, Лу Елън… нещо си, играеше на „хванах ти носа“ с Миранда Гардинър от хижата на Деметра. Лу Елън бе откачила носа на Миранда с магия и сега тя се опитваше да си го вземе обратно.

Джейсън се надяваше, че Талия ще се появи — беше му обещала все пак, но тя не се виждаше никаква. Хирон му беше казал да не се безпокои за това. Талия често се разсейваше с битки с чудовища или задачи на Артемида, но щеше да се появи всеки момент. Джейсън все пак бе притеснен.

Оракулът, Рейчъл Деър, стоеше до Хирон в края на масата. Носеше училищната униформа от академията „Кларион“, с която изглеждаше малко странно, но се усмихна на Джейсън.

Анабет не изглеждаше спокойна. Тя носеше доспехи над дрехите си от лагера, на кръста й висеше нож, а русата й коса бе вързана на опашка. В мига, в който Джейсън влезе, тя го погледна с очакване, сякаш се надяваше да изтръгне информация от него само със силата на волята си.

— Нека въведем малко ред — каза Хирон. — Лу Елън, моля те, върни на Миранда носа й. Травис, ако може, да изгаси горящата топка, Буч, мисля, че двайсет молива са прекалена бройка за която и да е човешка ноздра. Благодаря. Сега, както виждате, пътуването на Джейсън, Пайпър и Лио се увенча — в общи линии — с успех. Някои от вас са чули част от тяхната история, но аз ще ги оставя сами да ви я разкажат.

Всички погледнаха към Джейсън. Той прочисти гърлото си и започна да разказва. Пайпър и Лио му пригласяха от време на време, напомняйки детайли, които той е изпуснал. Отне му няколко минути, но изглеждаше като да е минало много време, понеже всички го гледаха. Настъпилата тишина бе тежка, а щом толкова много хиперактивни герои стояха мирни и слушаха внимателно, значи историята наистина бе странна. Той завърши с това, че Хера го е посетила преди срещата им.

— Значи Хера е била тук — каза Анабет — и е разговаряла с теб?

Джейсън кимна.

— Виж, не казвам, че й вярвам…

— Това е мъдро — вметна Анабет.

— Но не смятам, че си е измислила историята с другата група герои. Аз идвам оттам.

— Римляни — каза Клариса, докато мяташе суха храна към Сеймор. — Очакваш да повярваме, че има друг лагер за герои, които почитат римския аспект на боговете, и ние никога не сме чували за тях?

Пайпър се приведе напред.

— Боговете са разделили групите, понеже всеки път, когато се срещнат, те се опитват да се избият взаимно.

— Което заслужава уважение — каза Клариса, — но защо никога не сме се засичали по време на приключения?

— Засичали сте се — каза тъжно Хирон. — Много, много пъти. И всеки път това е завършвало трагично, затова на боговете се е налагало да отнемат спомените на всички участници. Тази вражда датира от времената на Троянската война, Клариса. Гърците завладели Троя и я сравнили със земята. Троянският герой Еней обаче се измъкнал и стигнал Италия, където станал баща на бъдещия римски народ. Римляните станали могъщи, много могъщи и почитали същите богове, но с различни имена и малко по-различни характери.

— По-войнолюбиви — каза Джейсън, — по-обединени. Отдадени на завоеванията и дисциплината.

— Отвратително — обади се Травис.

Някои от останалите също се чувстваха притеснени. Само Клариса сви рамене, сякаш това й звучеше нормално.

Анабет завъртя ножа на масата си.

— Римляните мразели гърците. Отмъстили им за Троя, като завладели техните острови и ги превърнали в част от Римската империя.

— Не са ги мразели — възрази Джейсън. — Римляните уважавали гръцката култура, завиждали им за нея, и то не малко. А гърците смятали римляните за варвари, но уважавали тяхната военна сила. Така в римски времена полубоговете започнали да се разделят на два лагера — гръцки и римски.

— И оттогава е все така — предположи Анабет, — но това е ненормално. Хирон, къде бяха римляните по време на войната с титаните? Не са ли искали да помогнат?