Рик Риърдън - Изчезналият герой

Гласът му замлъкна, но Лио се досети, че Хирон вероятно си мисли за липсващия си ученик — Пърси Джаксън, сина на Посейдон. Той също щеше да е идеален за това пътуване.

Джейк Мейсън се обърна към Лио.

— Едно нещо е сигурно. Сега ти си водач. Това е най-голямата чест, която тази хижа е получавала някога. Някой да има нещо против?

Никой не възрази. Всички деца на Хефест му се усмихнаха и Лио почти усети как проклятието над хижата се разваля, как чувството за безнадеждност се стапя.

— Значи вече е официално — обяви Джейк, — ти си човекът.

За миг Лио остана без думи. Откакто майка му бе загинала, той цял живот бе бягал. Сега си бе намерил дом и семейство. Призвание. И колкото и страшно да беше онова, което трябваше да свърши, този път Лио не бе изкушен да избяга. Никак даже.

— Е — каза той, — най-накрая! Щом ме избирате за водач, значи сте по-луди и от мен. Което значи, че сме идеалният екип за построяването на една непобедима бойна машина!

Джейсън чакаше сам в хижа едно.

Анабет и Рейчъл се очакваше да дойдат всеки момент на срещата на съветниците и Джейсън имаше нужда да помисли малко.

Сънищата му от предишната нощ бяха по-лоши, отколкото бе искал да сподели с останалите, дори с Пайпър. Спомените му бяха мъгляви, но отделни късчета от тях се възвръщаха. Видя нощта, в която Лупа го бе изпитала във Вълчия дом, за да разбере дали е вълче, или храна. После дългия път на юг… Не можеше да си спомни добре, но в главата му проблясваха отделни мигове от стария му живот. Като деня, в който бе получил татуировката си, или онзи, в който го бяха вдигнали на щит и обявили за претор. Припомни си и лицата на приятелите си — Дакона, Гуендолин, Хейзъл, Боби, Рейна. Имаше момиче на име Рейна. Не беше сигурен какво бе означавала тя за него, но споменът за нея го накара да се запита какво чувства към Пайпър и дали не върши нещо нередно. Проблемът бе, че той много харесваше дъщерята на Афродита.

Джейсън премести нещата си до ъгъла, в който някога бе спала сестра му. Постави снимката на Талия на стената, за да не се чувства сам. Погледна към смръщената статуя на могъщия и горд Зевс, но вече не се плашеше от нея.

Тя просто го натъжаваше.

— Знам, че можеш да ме чуеш — каза Джейсън на статуята.

Тя не отговори. Нарисуваните й очи сякаш се взираха в него.

— Бих искал да поговоря лично с теб — продължи Джейсън, — но разбирам, че не можеш да го направиш. Римските богове не обичат да слизат при смъртните, а ти си техен цар. Трябва да даваш пример.

Отново нямаше отговор. Джейсън се надяваше на нещо. По-силен гръм, ярка светлина, усмивка. Не, усмивка не. Щеше да е зловещо.

— Помня някои неща — каза той. Колкото повече говореше, толкова по-несигурен се чувстваше. — Помня, че е трудно да си син на Юпитер. Всеки очаква да бъда водач, но винаги се чувствам сам. Предполагам, и ти се чувстваш така горе на Олимп. Другите богове оспорват решенията ти. Понякога се налага да правиш тежък избор и другите го критикуват. И не можеш да ми дойдеш на помощ, както другите богове помагат на децата си. Трябва да пазиш дистанция, за да не помисли някой, че си имаш любимци. Предполагам, че просто исках да кажа — Джейсън си пое дълбоко въздух, — че разбирам всичко това. Няма проблем. Ще направя каквото мога. Ще се опитам да те накарам да се гордееш с мен. Но имам нужда от малко помощ, татко. Ако можеш да направиш нещо, да ми помогнеш, за да помогна и аз на приятелите си. Страх ме е, че ще ги отведа на смърт. Не знам как да ги защитя…

Косъмчетата по врата му настръхнаха. Той осъзна, че някой стои зад него. Обърна се и видя жена с тъмна роба и спусната качулка, наметната с наметало от коза и вдигнала оголен римски меч — гладиус — в ръцете си.

— Хера — каза той.

Тя свали качулката си.

— За теб винаги съм била Юнона. А баща ти вече изпрати помощ, Джейсън. Изпрати ти Пайпър и Лио. Те не са просто твоя отговорност. Те са твои приятели. Слушай ги и ще се справиш.

— Юпитер ли те изпрати да ми кажеш това?

— Никой не ме изпраща никъде — отговори тя. — Аз не съм вестоносец.

— Но ти ме забърка в това. Защо ме изпрати в този лагер?

— Мисля, че знаеш — каза Юнона. — Размяната на лидери бе необходима. Това е единственият начин да се изкове мир.

— Но аз не съм се съгласявал на такова нещо.

— Не. Но Зевс даде живота ти на мен. Аз просто ти помагам да изпълниш съдбата си.

Джейсън се опита да сподави гнева си. Погледна към оранжевата тениска на лагера и татуировката на ръката си. Знаеше, че тези неща не бива да се смесват. Бе се превърнал в противоречие, в смес, по-опасна от всички отвари на Медея.