Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Не ми връщаш спомените — каза той, — макар че обеща.

— Повечето ще се върнат сами с времето — каза Юнона, — но трябва сам да намериш пътя към стария си дом. Преди това трябва да изкараш няколко месеца в новия — с новите си приятели. Печелиш доверието им. Докато отпътувате с този кораб, ти вече ще си лидер на лагера. И ще си готов да изковеш мир между двете велики сили.

— А ако не ми казваш истината? — попита той. — Ако правиш това, за да избухне нова Гражданска война?

Изражението на Юнона бе неразгадаемо. То изразяваше едновременно развеселеност, презрение и привързаност. Колкото и да приличаше на човек, Джейсън знаеше, че тя не е. Помнеше ослепителната светлина, истинския вид на богинята, който се бе отпечатал в мозъка му. Тя бе Хера и Юнона. Съществуваше на много места едновременно. Мотивите зад действията й никога не бяха прости.

— Аз съм богинята на семейството — каза накрая тя, — а семейството ми твърде дълго стоя разделено.

— Разделиха ни, за да не се избием — отвърна Джейсън. — Това е добра причина.

— Пророчеството настоява да се променим. Гигантите се надигат. Всеки от тях може да бъде убит само от бог и полубог едновременно. Избраните герои трябва да са седемте най-велики в своя век. Както стоят нещата сега, те са разделени на две места. Ако нещата останат така, няма да можем да спечелим. Гея разчита на това. Ти трябва да обединиш героите на Олимп и да отплавате заедно към древните бойни полета на Елада, където ще ви очакват гигантите. Само тогава боговете ще се присъединят към вас. Това ще бъде най-опасното и важно пътуване, предприемано някога от децата на боговете.

Джейсън погледна към ярката статуя на баща си.

— Това не е честно — каза Джейсън. — Мога да проваля всичко.

— Можеш — съгласи се Юнона, — но боговете имат нужда от своите герои. Винаги са имали нужда от тях.

— Дори ти? Мислех, че мразиш героите.

Богинята се усмихна сухо.

— Носи ми се тази слава. Но ако искаш да знаеш истината, Джейсън, аз завиждам на другите богове за децата им. Вие, полубоговете, свързвате двата свята. Помагате на своите божествени родители, дори на проклетия Юпитер, да разбират света на смъртните по-добре от мен.

Юнона въздъхна толкова тъжно, че въпреки яда си Джейсън почувства жал.

— Аз съм богинята на брака — каза тя. — Не е в природата ми да съм невярна. Имам само две божествени деца, Арес и Хефест, но и двамата ме разочароваха. Нямам си смъртни герои, които да ми служат, и затова често нападам полубогове като Херакъл и Еней. Но по същата причина обичах Язон, героя, на когото си кръстен. Той бе просто смъртен, нямаше божествен родител, който да го ръководи. И за това съм благодарна на Зевс, че те даде на мен. Ти ще бъдеш моят шампион, Джейсън. Ще бъдеш най-великият измежду героите и ще обединиш полубоговете, а с тях — и самият Олимп.

Почувства думите й като торби с пясък. Преди два дни бе ужасен от идеята, че ще поведе полубоговете към ново велико пророчество, че ще отплава, за да се бори с гигантите и да спаси света.

Още бе ужасен от това, но нещо се бе променило. Вече не беше сам. Имаше приятели и дом, за които да се бори. Имаше си дори богиня покровител, която щеше да се грижи за него, а това си беше от значение.

Дори въпросната богиня да бе малко неблагонадеждна.

Джейсън трябваше да се надигне и да приеме съдбата си така, както се бе изправил срещу Порфирион с голи ръце. Разбира се, изглеждаше невъзможно. Можеше да умре. А приятелите му разчитаха на него.

— Какво ще стане, ако се проваля? — попита той.

— За да има голяма победа, трябва да се поеме голям риск — призна богинята. — Ако се провалиш, ще станем свидетели на невиждана кървава баня. Героите ще се унищожат взаимно, а гигантите ще превземат Олимп. Гея ще се пробуди и земята ще се отърси от всичко, което сме построили за последните пет хилядолетия. Това ще е краят на всички ни.

— Страхотно. Направо страхотно.

Някой потропа на вратата на хижата.

Юнона спусна качулката над лицето си. Сетне подаде на Джейсън скрития в ножница гладиус.

— Това трябва да замести оръжието, което изгуби. Ще говорим отново. Независимо дали това ти харесва, или не, Джейсън, аз съм твоята покровителка, твоята връзка с Олимп. Нуждаем се един от друг.

И богинята изчезна, когато вратите се отвориха и Пайпър влезе в хижата.

— Анабет и Рейчъл са тук — обяви момичето. — Хирон е събрал съвета.

Съветът нямаше нищо общо с онова, което Джейсън си представяше. На първо време той бе в залата за игри на голямата къща и се провеждаше около маса за пинг-понг. Един от сатирите сервираше газирана вода и начос. Някой бе донесъл Сеймор, леопардовата глава, от хола и го бе окачил на стената. От време на време някой от съветниците му подхвърляше суха храна.