Рик Риърдън - Изчезналият герой

Вече нямаше да има разбити сърца от деца на Афродита. Това бе ритуал, без който можеше да се мине.

Встрани на поляната хлапетата от нейната хижа изглеждаха разочаровани от това, че не бе имало целувка. Залозите започнаха да се изплащат.

Но всичко бе наред. Пайпър бе търпелива и усещаше много хубави възможности.

— Хайде — каза тя на Джейсън, — имаме приключения за планиране.

Лио не се бе чувствал толкова нервен, откакто бе предложил вегетариански бургери на върколаците. Когато стигна високата скала в гората, той се обърна към групата и се усмихна притеснено.

— Ето ни.

Той призова огън в ръката си и я постави на вратата.

Децата от неговата хижа ахнаха.

— Лио! — извика Ниса. — Но ти владееш силата на огъня!

— Да, знам — отговори той.

Джейк Мейсън, който се бе измъкнал от гипса, но все още се подпираше на патерици, каза:

— Свети Хефесте! Това е толкова рядко, че… значи, че…

Огромната каменна врата се отвори и всички зяпнаха. Пламтящата ръка на Лио вече не бе от значение. Дори Пайпър и Джейсън изглеждаха смаяни, макар че наскоро бяха видели доста странни неща.

Само Хирон не изглеждаше изненадан. Кентавърът сви вежди и поглади брадата си, сякаш на групата й предстоеше да навлезе в минно поле.

Това изнерви Лио дори повече, но бе късно да промени нещата. Инстинктите му подсказаха, че трябва да сподели това място с останалите — поне с хижата на Хефест. А нямаше как да скрие това от Хирон и най-добрите си приятели.

— Добре дошли в хижа номер девет — каза той с цялата увереност, на която бе способен, — заповядайте.

Групата бе притихнала, докато обикаляше сградата. Всичко бе точно както го бе оставил Лио — пълно с огромни машини, маси с чертежи, стари карти и схеми. Само едно нещо се бе променило: Главата на Фестус бе поставена на централната маса, все още очукана и обгорена от последната им катастрофа в Омаха. Лио отиде до нея и в устата си усети горчив вкус. Погали я по челото и каза:

— Съжалявам, Фестус. Няма да те забравя.

Джейсън постави ръка на рамото му.

— Хефест я е донесъл тук? За теб?

Лио кимна.

— Но ти не можеш да го поправиш — отгатна Джейсън.

— Няма начин — отвърна Лио, — но все пак ще използвам главата. Фестус продължава с нас.

Пайпър дойде и се намръщи.

— Какво имаш предвид?

Но преди Лио да може да отговори, Ниса извика.

— Момчета, вижте!

Тя стоеше пред една от работните маси и разглеждаше дневник с чертежи на стотици различни машини и оръжия.

— Не съм виждала такова нещо — каза тя. — Тук има повече идеи, отколкото в работилницата на Дедал. Ще ни отнеме цял век само за да направим прототип на всяка от тях.

— Но кой е построил това място? — попита Джейк Мейсън. — И защо?

Хирон не каза нищо, но Лио погледна към картата на стената, която бе видял още по време на първото си посещение. Тя показваше лагера на нечистокръвните, опасан от редица триреми откъм морето, с катапулти по хълмовете и маркировки за капани и места за засади.

— Това е военен щаб — предположи той. — Лагерът е бил нападан някога, нали?

— По време на войната с титаните? — попита Пайпър.

Ниса поклати глава.

— Не. Освен това тази карта изглежда много стара. Датата… не е ли 1864 година?

Всички нервно се обърнаха към Хирон.

Кентавърът плесна с опашка.

— Лагерът е бил нападан много пъти — призна той. — Тази карта е от времето на последната Гражданска война.

Очевидно Лио не бе единственият объркан. Другите лагерници от хижата на Хефест се споглеждаха намръщени.

— Гражданската война… — каза Пайпър, — имаш предвид американската Гражданска война от преди век и половина?

— И да, и не — каза Хирон. — Двата конфликта на смъртните и на героите се припокриват, както обикновено става в историята на Запада. Всички граждански войни и революции от падането на Рим насам отбелязват и конфликт между полубоговете. Но тази Гражданска война бе наистина ужасяваща. За американските смъртни това е най-кървавият конфликт на всички времена, в който са дали повече жертви, отколкото в Световните войни. За героите той бе също толкова страшен. Дори в онези стари времена тук бе лагерът на нечистокръвните. Битката се проведе в горите и бе ужасна — с колосални загуби и за двете страни.

— Двете страни? — повтори Лио. — Имаш предвид, че лагерът е бил разделен на две?

— Не — каза Джейсън. — Има предвид две различни групи. Лагерът на нечистокръвните е бил една от страните във войната.