Рик Риърдън - Изчезналият герой

Пайпър се замисли кой ли управлява лагера и как е узнал, че тя и приятелите й са за него. Уплаши се дали няма да трябва да остане в него завинаги и дали ще се справи със задачите. Можеше ли да се чупиш от класа за битки с чудовища?

Хиляди такива въпроси и минаваха през главата, но реши да не пита нищо, вземайки предвид настроението на Анабет.

Когато се качиха на един хълм в края на лагера, Пайпър се обърна и видя великолепната гледка на ширналата се пред нея долина: с немалка гора на северозапад, красив плаж, залив, езеро, тучни зелени ливади, а също и хижите — странно построени сгради, оформени така, че да образуват гръцката буква омега. В центъра си кабините обикаляха зелена поляна, а останалите образуваха нещо като крила от двете страни на основната група къщички. Пайпър преброи двайсет хижи. Имаше една златна и една сребърна. По покрива на едната никнеше трева. Друга беше яркочервена и опасана с бодлива тел. А имаше и една черна със зловещи зеленикави факли отпред.

Всичко това изглеждаше като част от свят, различен от заснежените поля, опасващи долината.

— Долината е скрита от очите на смъртните — каза Анабет — и както виждаш, времето също се контролира. Всяка от хижите представя някой от гръцките богове. И в нея живеят децата му.

Тя погледна към Пайпър, за да прецени как момичето приема новините.

— Искаш да кажеш, че мама е била богиня.

Анабет кимна.

— Приемаш го доста спокойно.

Пайпър не знаеше защо. Не можеше просто да признае, че новините са потвърдили едно странно чувство, което я глождеше от години, че обяснява споровете, които бяха водили с баща си за липсата на снимки на майка й в къщата, за това, че той не може да й обясни защо тя ги е напуснала.

Но най-вече потвърждаваше съня й, който я бе предупредил за всичко, което предстои. „Скоро те ще те открият, малка полубогиньо — бе прогърмял гласът. — И когато това стане, ще правиш това, което ти кажем ние. Тогава и само тогава твоят баща ще живее.“

Пайпър си пое дълбоко въздух.

— Предполагам, че след всичко, което се случи сутринта, не ми е толкова трудно да го повярвам. Коя тогава е мама?

— Скоро ще узнаем — отговори Анабет — на колко години си? Петнайсет? Боговете би трябвало да те признаят до тринайсет. Такава е сделката.

— Сделката?

— Миналото лято ни обещаха… Историята е доста дълга. В общи линии, обещаха да не забравят за децата си и да ги признават за свои, когато те станат на тринайсет. Понякога отнема малко повече време, но видя колко бързо бе признат Лио. Предполагам, че и с теб ще стане така. Обзалагам се, че довечера, край лагерния огън, ще видим знак.

Пайпър се притесни, че и над нейната глава ще се олюлее огромен огнен чук или — с късмет като нейния — нещо дори по-унизително — крилата коала например. Която и да бе майка и, Пайпър не вярваше, че се гордее с дъщеря клептоман със семейни проблеми.

— А защо на тринайсет? — попита тя.

— Колкото по-голяма ставаш — обясни Анабет, — толкова повече чудовища те забелязват и се опитват да те убият. Обикновено всичко започва на тринайсет. Затова изпращат защитници по училищата — да ви намират и водят тук, преди да стане прекалено късно.

— Като тренера Хедж?

Анабет кимна.

— Той е… беше сатир — наполовина човек, наполовина козел. Сатирите работят за лагера, намират герои, бдят над тях и ги водят тук, когато настъпи правилният момент.

Пайпър прие като напълно нормална новината, че нейният треньор е бил човек козел. Все пак го бе виждала как се храни. Никога не го беше харесвала. И сега не можеше да повярва, че той се е пожертвал за тях.

— Какво стана с него? — попита тя. — Когато се издигна в облаците… той… мъртъв ли е?

— Трудно е да се прецени — на лицето на Анабет се изписа тъга. — Духовете на бурята са опасни противници. Дори най-добрите ни оръжия, изковани от божествен бронз, просто минават през тях, освен ако не ги изненадаме.

— Мечът на Джейсън ги направи на прах — спомни си Пайпър.

— Значи е бил голям късметлия. Ако удариш едно чудовище както трябва, пращаш неговата същност обратно в Тартара.

— Тартара?

— Това е бездна в Подземния свят, от която изпълзяват най-опасните чудовища. Нещо като бездънна яма на злото. Но веднъж разпаднали се, чудовищата имат нужда от месеци, понякога дори години, за да се възстановят. Този дух обаче, Дилън, той се е измъкнал. Не мисля, че би оставил Хедж жив. Треньорът ви обаче бе защитник и добре знаеше рисковете, които поема. Ако умре, ще се прероди в дърво или цвете.