Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Ей — възмути се Пайпър, — не сме молили да ни водите тук.

Дрю подсмръкна.

— А пък ние не сме те искали, захарче. Косата ти винаги ли изглежда като умрял бобър?

Пайпър пристъпи напред, готова да й удари шамар, но Анабет каза:

— Пайпър, стига.

Пайпър я послуша. От Дрю не се боеше ни най-малко, но Анабет не приличаше на някой, когото би искала да има за враг.

— Трябва да посрещаме новите попълнения добре — каза Анабет и отново се намръщи на Дрю. — Ще им предоставим гид, ще им покажем лагера. Да се надяваме, че до довечера ще са ги признали.

— Някой ще обясни ли кой трябва да ме признава? — попита Пайпър.

Внезапно отвсякъде се чуха ахкания. Лагерниците отстъпиха назад. В началото Пайпър помисли, че е казала нещо лошо. После разбра, че лицата им са огрени от странна червена светлина, като че някой е запалил факла зад нея. Тя се обърна и едва не забрави да диша.

Над главата на Лио се рееше холографско изображение на обвит в пламъци чук.

— Ами, това — посочи Анабет — е да те признаят.

— Какво съм направил? — Лио отстъпи назад към езерото. После погледна нагоре и извика: — Да не би косата ми да гори?

Той се наведе, но символът го последва. Докато подскачаше и криволичеше, изглеждаше така, сякаш се опитва да напише нещо огнено с главата си.

— Това едва ли е за добро — промърмори Буч, — проклятието…

— Млъкни, Буч — прекъсна го Анабет. — Лио, току-що бе признат от…

— Бог — прекъсна я Джейсън, — това е символът на Вулкан, нали?

Всички погледи се насочиха към него.

— Джейсън — бавно попита Анабет, — откъде знаеш това?

— Не съм сигурен.

— Вулкан 2 2 Извънземна раса от научнофантастичната поредица „Стар Трек“. — Бел.пр. ? — невярващо попита Лио. — Стига де! Та аз дори не харесвам „Стар Трек“!

— Вулкан е римското име на Хефест — каза Анабет, — бога на ковачите и огъня.

Огненият чук избледня, но Лио продължи да хвърля погледи към въздуха над главата си, сякаш се страхуваше, че чукът все още го следи.

Анабет се обърна към младежа с лъка.

— Уил, защо не разведеш Лио из лагера? Запознай го със семейството му от хижа номер девет.

— Разбира се, Анабет.

— Какво е хижа номер девет? — попита Лио. — И аз не съм вулкан!

— Хайде, Спок 3 3 Популярен герой от научнофантастичната поредица филми и сериали „Стар Трек“. — Бел.ред. , по пътя ще ти обясня всичко. — Уил постави ръка на рамото му и го поведе към хижите.

Анабет се обърна към Джейсън. Обикновено Пайпър не обичаше други момичета да зяпат гаджето й, но Анабет явно не я бе грижа дали той е хубав, или не. Гледаше го по-скоро като интересен фосил. Най-накрая каза:

— Я вдигни ръката си.

Пайпър видя към какво гледа тя и очите й се разшириха.

Джейсън бе свалил анорака си след падането в езерото и бе оставил ръцете си голи. От вътрешната страна на дясната му ръка имаше татуировка. Но как Пайпър не я бе забелязала преди? Беше гледала ръцете на Джейсън милион пъти. Татуировката не можеше да се е появила просто така, но бе тъмна, невъзможна за пропускане — няколко прави линии, подобни на баркод, и над тях орел с надпис SPQR.

— Никога не съм виждала такива знаци — призна Анабет. — Откъде ги имаш?

Джейсън поклати глава.

— Малко се уморих да повтарям, че не зная.

Другите лагерници се спуснаха напред в опит да прочетат татуировката на Джейсън. Тя явно много ги безпокоеше — сякаш им обявяваше война.

— Изглеждат дамгосани върху кожата ти — отбеляза Анабет.

— Така е — кимна Джейсън, след което направи гримаса, сякаш главата го бе заболяла. — Поне… така мисля. Не зная. Не помня!

Никой не каза нищо. Бе видимо, че лагерниците възприемат Анабет като водач. Очакваха нейното решение.

— Трябва веднага да отиде при Хирон — отсъди Анабет накрая. — Дрю, би ли…

— Естествено — Дрю взе ръката на Джейсън. — Насам, готин. Ще те запозная с нашия директор. Той е… интересен чешит.

Тя погледна самодоволно към Пайпър и поведе Джейсън към голямото синьо имение на хълма.

Тълпата започна да се разотива. Накрая останаха само Пайпър и Анабет.

— Кой е Хирон? — попита Пайпър. — В беда ли е Джейсън?

Анабет се поколеба.

— Това е… добър въпрос, Пайпър. Хайде ела, ще те разведа из лагера. Трябва да поговорим.

Пайпър скоро разбра, че на Анабет не й е до лагера и неговите забележителности.

Тя говореше колко невероятни неща има в него — магически лъкове и стрели, пегаси за яздене, стена от лава, чудовища, срещу които героите могат да изпитат уменията си, — но го правеше равнодушно, сякаш умът и е зает с друго. Посочи към открита шатра за хранене, която гледаше към Лонг Айлънд (да, този в Ню Йорк — толкова надалеч ги бе отвела колесницата). Анабет обясни, че принципно лагерът е летен, но някои деца стояли по цяла година, и понеже сега идвали толкова много нови лагерници, винаги било пълно с хора.