Рик Риърдън - Изчезналият герой

Еол наклони главата си, все едно се замисли. После Джейсън осъзна, че господарят на ветровете слуша гласа от слушалката в ухото си.

— Е, Зевс одобрява това — промърмори Еол. — Казва… че ще е по-добре, ако я спасите след уикенда, понеже има някакъв купон… О, Афродита му напомня, че утре призори е слънцестоенето. Казва да ти помогна. Хефест… да, хмм, те рядко са съгласни за нещо, чакайте още малко…

Джейсън се усмихна на приятелите си. Най-сетне имаха малко късмет. Божествените им родители бяха решили да помогнат.

Тогава чу блеене откъм входа. Тренер Хедж се зададе, клатушкайки се, а по лицето му имаше трева. Мели го видя да крачи по направения скоро под и дъхът й спря.

— Кой е това?

Джейсън сподави смеха си с престорена кашлица.

— Това е… тренер Хедж. Глийсън Хедж. Той е нашият… — Джейсън не бе сигурен как да го нарече. Учител? Приятел? Проблем?

— Нашият гид.

— Истински козел — въздъхна Мели.

Зад нея Пайпър се направи, че повръща.

— Какво става, бухтички? — дойде с тропот Хедж. — Готино местенце е това. Олеле? И тревица!

— Тренер, току-що яде — напомни му Джейсън. — А плочките с трева са, за да стъпваме по тях. Това е Мели. Тя е…

— Аура — усмихна се сърдечно Хедж. — Красива като летен бриз.

Мели се изчерви.

— Еол се канеше да ни помогне — каза Джейсън.

— Да — промърмори господарят на ветровете. — Ще намерите Енкелад на връх Диабло.

— Дяволската планина? — попита Лио. — Това не звучи добре.

— Помня това място! — каза Пайпър. — Бях там веднъж с татко. Тя е на изток от залива на Сан Франциско!

— Пак тази област — поклати глава треньорът. — Това не е добре. Изобщо не е хубаво.

— А сега — Еол понечи да се усмихне, — как да стигнете дотам…

Внезапно лицето му се отпусна. Той се приведе и почука устройството в ухото си, сякаш имаше проблем с връзката. Когато се изправи отново, в очите му се четеше ужас. Въпреки грима приличаше на много стар и много уплашен човечец.

— Не ми се е обаждала от векове. Не мога… Да, разбирам.

Той преглътна и погледна Джейсън така, все едно момчето се бе превърнало в гигантска хлебарка.

— Съжалявам, сине на Юпитер. Нови заповеди. Трябва да ви убия.

Мели изпищя.

— Но, сър! Зевс каза да им помогнете! Афродита, Хефест!

— Мели — скара й се Еол, — твоята работа вече приключи. Освен това има заповеди, които са по-важни дори от желанията на боговете. Особено когато идват от силите на природата.

— Чии заповеди? — попита Джейсън. — Зевс ще те уволни, ако не ни помогнеш.

— Малко ме съмнява. — Еол завъртя китката си и далеч под тях, в ямата, се отвори врата на клетка. Джейсън чу крясъците на духовете на бурята, които полетяха към тях, виейки от нетърпение да ги разкъсат.

— Дори Зевс разбира как стоят нещата — каза Еол. — Ако тя се пробужда, дори всички богове заедно няма да могат да я спрат. Сбогом, герои. Съжалявам, че всичко това става толкова бързо, но след четири минути ме чака предаването.

Джейсън призова меча си. Тренер Хедж извади тоягата си. А аурата Мели извика:

— Не!

Тя се спусна към краката им, когато духовете на бурята нападнаха със силата на ураган, и разби пода на частички килим, мрамор и линолеум, които трябваше да са смъртоносни за тях. Но роклята на Мели се разпростря като щит и пое силата на удара. Петимата пропаднаха в ямата, а Еол изкрещя отгоре:

— Мели? УВОЛНЕНА СИ!

— Бързо! — не му обърна внимание Мели. — Сине на Зевс, имаш ли някакъв контрол над въздуха?

— Малък!

— Тогава ми помогни, иначе сте мъртви!

Мели го хвана за ръката и през ръката на Джейсън премина електрически шок. Той разбра какво да направи.

Трябваше да забавят падането и да се насочат към един от отворените тунели. Духовете на бурята ги следваха по петите и ги настигаха, като бяха засилили със себе си и облак смъртоносни частици.

Джейсън хвана Пайпър за ръка.

— Групова прегръдка!

Хедж, Лио и Пайпър се опитаха да се съберат заедно, докато падаха, висейки за Джейсън и Мели.

— Това НЕ Е ЯКО! — извика Лио.

— Елате ми, балони такива! — изрева Хедж към духовете на бурята. — Ще ви спукам!

— Страхотен е — въздъхна Мели.

— Да се съсредоточим? — извади я от съзерцанието Джейсън.

— Добре! — отвърна тя.

С общи усилия забавиха падането си дотолкова, че то се превърна в спускане към най-близката пещера. Въпреки това се удариха лошо в тунела и се затъркаляха надолу по стръмна цепнатина, която не бе измислена за хора. Нямаше как да спрат.