Рик Риърдън - Изчезналият герой

— А каква е тази работа с морското чудовище? — попита Джейсън. — Бил ли съм тук и преди?

Мели се изчерви.

— Не зная. Не помня. Аз съм новата секретарка на г-н Еол. Изкарах с него повече от останалите, но все пак не толкова дълго.

— Обикновено колко време работят секретарките при него?

— О… — Мели се замисли за момент. — Правя това от… хм, дванайсет часа?

В този момент от плаващите във въздуха високоговорители екна глас:

— А сега „Времето на всеки дванайсет минути“ с дежурния синоптик на „Олимпийско време“ — Еол!

Светлините блеснаха към Еол, който сега стоеше пред синия екран. Усмивката му бе неестествено бяла, а той самият изглеждаше така, сякаш е изпил толкова кафе, че лицето му ще експлодира.

— Добър ден, Олимп! С вас е синоптикът Еол, Господар на ветровете, подготвящ вашата прогноза на всеки дванайсет минути. Налягането над Флорида е ниско, така че очаквайте по-меки температури. Деметра явно е добронамерена към производителите на цитруси! — Той махна към синия екран, но когато Джейсън погледна мониторите, видя, че зад Еол има дигитален образ на американската карта с усмихнати слънчица и сърдити облачета. По източното крайбрежие… момент! — Той почука по предавателя в ухото си. — Лоши новини, момчета! Посейдон е ядосан на Маями, така че все пак над Флорида ще има лошо време. Съжалявам, Деметра. В централната част на западен САЩ явно са обидили Зевс, тъй като могат да очакват виелици! Борей лично се е ангажирал да накаже областта със сняг и лед. За Мисури лоши новини… не, чакайте. Хефест съчувства на Мисури, така че ще имате умерени температури и ясно слънчево небе.

Еол продължи известно време с прогнозите си, като предвиждаше какво ще стане във всяка част от страната и сменяше прогнозата си два или три пъти, получавайки съобщения от машинката в ухото си. Боговете явно даваха различни заповеди на различните ветрове и бури.

— Но това е грешно — прошепна Джейсън. — Времето не е толкова непредвидимо.

Мели се изсмя.

— Според теб колко точни са синоптиците на смъртните? Говорят си за налягане, студен и топъл фронт, влага, но времето винаги ги изненадва. Еол поне ни казва защо то е толкова изненадващо. Работата му е трудна — да угоди на всички богове едновременно. Достатъчно трудна, за да…

Тя не довърши, но Джейсън разбра какво има предвид. Достатъчно трудна, за да подлуди всекиго. Еол беше луд.

Напълно луд.

— Толкова за времето — завърши Еол. — Ще се видим след дванайсет минути, тъй като дотогава прогнозата със сигурност ще се промени!

Светлините изгаснаха, мониторите се върнаха към стандартните си предавания, а за момент лицето на Еол се изкриви от притеснение. Сетне си спомни, че има гости, и отново се усмихна фалшиво.

— Така, донесли сте ми някакви духове на бурята — каза Еол. — Предполагам, че трябва да ви благодаря. Искахте ли нещо? Предполагам. Героите винаги искат нещо.

Мели се обади.

— Сър, това е синът на Зевс…

— Да, знам. Нали ти казах, че съм го виждал и преди.

— Но, сър, те са пратени от Олимп.

Еол изглеждаше смаян. Сетне се изсмя толкова силно, че Джейсън едва не падна в ямата.

— Значи сега идваш от името на баща си? Знаех си! Най-сетне ще получа нов договор!

— Моля? — попита Джейсън.

— Слава на боговете! — Еол въздъхна облекчено. — Три хиляди години, откакто Зевс ме направи Господар на ветровете. Не че съм неблагодарен, не, разбира се. Но договорът ми наистина е неясен. Очевидно съм безсмъртен, но „Господар на ветровете“? Какво означава това? Да не съм дух на природата? Или полубог? А защо не истински бог? Точно така! Искам да съм бог на ветровете — заплатата е толкова по-висока! Да започнем с това, какво ще кажеш?

Джейсън погледна към приятелите си объркан.

— Пич — каза Лио, — мислиш, че сме тук, за да те повишим?

— Нали сте дошли за това? — ухили се Еол и костюмът му стана напълно син без нито едно облаче. — Това е страхотно. Показах доста инициатива с канала за времето, а? Да не говорим за вниманието в пресата и книгите, написани за мен — „Отнесени от вихъра“ и така нататък.

— Не знам дали „Отнесени от вихъра“ е за теб… — каза Джейсън, преди да забележи, че Мели клати глава.

— Глупости — каза Еол, — Мели, това е моя биография, нали?

— Разбира се, сър! — извика тя.

— Виждате ли? Аз нямам време да чета, но е очевидно, че смъртните ме обожават. Затова ще сменим титлата ми на бог на ветровете. Сега да минем към екипа и заплатата…

— Сър — каза Джейсън, — ние не сме от Олимп.