Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Добре — замисли се тя. — Не сме в праймтайма. Може да ви вместя среща в единайсет и дванайсет минути.

— Ами, добре — съгласи се Джейсън.

Преддверието бе доста разсейващо място. Врати се отваряха и затваряха сами, ветрове бушуваха около тях и Джейсън се чувстваше, сякаш ходи сред невидима тълпа. Нещата, които Джейсън все пак виждаше, бяха странни. Хартиени самолетчета в различни форми и размери летяха наоколо, разни нимфи на вятъра изскачаха от нищото, разтваряха ги и ги четяха, след което отново ги хвърляха във въздуха. Там самолетчетата отново приемаха формата си и продължаваха да летят.

Внезапно покрай тях прелетя грозно същество. Приличаше на кръстоска между бабичка и мутирало пиле. Имаше сбръчкано лице с черна коса, стегната на кок, ръце като на човек плюс кокоши криле и дебело, покрито с пера тяло. Краката й завършваха с остри нокти. Беше невероятно, че може да лети. Съществото се въртеше наоколо и се удряше в разни неща като балон на купон.

— Това вече не е аура, нали? — попита Джейсън, когато създанието мина покрай тях.

Мели се засмя.

— Не, разбира се. Това е харпия. Нашите грозни доведени сестри, както бихте казали вие. Нямате ли си харпии на Олимп? Това са духовете на свирепите ветрове. Ние, аурите, покровителстваме нежните бризове.

Тя погледна Джейсън.

— Разбира се — каза той.

— Та — намеси се Пайпър, — сега ни водиш към Еол, нали?

Мели ги преведе през врати, напомнящи вход на асансьор. Над тях блесна зелена светлинка.

— Имаме няколко минути до началото — весело каза Мели, — вероятно няма да ви убие, ако отидем сега. Хайде!

Челюстта на Джейсън увисна. Централната секция на крепостта на Еол бе голяма колкото катедрала, а куполният й покрив бе покрит със сребро. Телевизионна екипировка се носеше напосоки във въздуха — камери, прожектори, части от реквизита, саксийни растения. Под нямаше. Лио едва не пропадна в бездната, но Джейсън го дръпна назад.

— Света майчице! — Лио преглътна. — Ей, Мели. Следващия път ни предупреди, ако наближаваме пропаст!

Огромна кръгла яма се спускаше към сърцето на планината. Сигурно бе около километър дълбока и осеяна с пещери като кошер. Някои от тунелите вероятно водеха навън. Други бяха запечатани с някакъв бляскав материал, подобен на стъкло или восък. Беше пълно с харпии, аури и хартиени самолетчета. Но за някой, който не умее да лети, падането щеше да бъде дълго и фатално.

— Ох — извини се Мели, — съжалявам. — Тя извади изпод робата си уоки-токи и заговори по него: — Ало, от реквизита ли сте? С Нъгътс ли разговарям? Здрасти, Нъгътс. Може ли да получим под в главното студио? Да, истински под. Благодаря.

След няколко секунди от ямата се издигна армия от харпии — поне три дузини демонични пилешки бабички, които носеха материал за строене. Те веднага се захванаха за работа, изковавайки и облепяйки бъдещия под. Използваха обезпокоително количество тиксо, което изнерви Джейсън. Все пак за нула време над ямата се появи под. В общи линии, беше направен от всичко, което можеше да се намери наоколо — плочки, мраморни блокове, паркети, дори трева.

— Това няма начин да е стабилно.

— Такова е, повярвай — увери го Мели. — Харпиите са добри строители.

Разбира се, за нея бе лесно да каже това. Тя прелетя над пода, без да го докосва. Джейсън прецени, че има най-голям шанс да оцелее, ако нещо се обърка, затова пристъпи пръв.

Подът, противно на това, което му нашепваше здравият разум, издържа.

Пайпър го хвана за ръката и го последва.

— Ако падна, ще ме хванеш.

— Ъъ, добре. — Джейсън се надяваше, че не се е изчервил.

Лио ги последва.

— Държа да хванеш и мен, Супермен. За ръката обаче няма да те хвана.

Мели се насочи към центъра на залата, където имаше сфера, сглобена от плоски видеоекрани. Те летяха над нещо като контролен център, в който някакъв мъж се бе привел напред, сверявайки мониторите и четейки съобщенията от хартиените самолетчета.

Мъжът не им обърна никакво внимание, докато тримата с Мели го приближаваха. Тя избута едно четирийсет и две инчово „Сони“ от пътя им и ги поведе към контролния център.

— И аз искам такава стая! — подсвирна Лио.

Летящите екрани показваха всякакви телевизионни програми. Някои от тях Джейсън позна — новини и подобни, — но други бяха, меко казано, особени и предаваха сражения на гладиатори, както и битки на герои с чудовища. Може би бяха филми. А може би не. Приличаха повече на риалити програми.