Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Заради мъглата — каза Талия. — Понякога все пак я забелязват, макар и не директно. В някои дни Пайкс Пийк става червен. Хората казват, че е някакъв номер на светлината, но всъщност е отразеният цвят от палата на Еол.

— Огромен е — възкликна Джейсън.

Талия се засмя.

— Трябва да видиш Олимп, братко.

— Сериозно ли говориш? Била си там?

Талия направи гримаса. Явно споменът не бе от най-приятните.

— Ще минем на два пъти. Мостът е прекалено крехък.

— Това е успокоително — каза Лио. — Джейсън, не можеш ли да ни отведеш дотам с летене?

Талия пак се засмя. После разбра, че Лио не се шегува.

— Чакай малко… Джейсън, наистина ли можеш да летиш ?

Джейсън се загледа в летящата крепост.

— Не точно. По-скоро контролирам ветровете, но тук те са прекалено силни. Не бих искал да опитвам. Талия, ти не можеш ли да летиш?

За миг Талия изглеждаше истински изплашена. После овладя изражението на лицето си. Лио осъзна, че тя се плаши от височините много повече, отколкото показва.

— Всъщност не съм опитвала — призна тя. — Може би ще е по-добре да минем по моста.

Тренер Хедж пробва ледената повърхност с копито, сетне скочи на моста. Невероятно, но не пропадна.

— Лесна работа. Аз съм пръв. Хайде, Пайпър, момичето ми. Ще ти подам ръка.

— Не, не, аз… — опита се да откаже Пайпър, но треньорът я хвана за ръка и я помъкна по моста.

Когато преминаха половината, ледът все още ги удържаше без проблем. Талия се обърна към своята приятелка ловджийка.

— Скоро ще се върна, Фоеба. Намери останалите и им кажи, че ще ги настигна.

— Сигурна ли си — сви очи Фоеба към Лио и Джейсън, сякаш се опасяваше, че ще отвлекат Талия.

— Напълно — отговори Талия.

Фоеба кимна колебливо, след което се спусна обратно по планинската пътека, следвана от белите вълчици.

— Джейсън, Лио, внимавайте къде стъпвате — предупреди ги Талия. — Не че се чупи, но…

— Защото още не ме е срещал — промърмори Лио. Двамата с Джейсън все пак тръгнаха по моста. На половината път нещата започнаха да се объркват, а вината, естествено, бе на Лио. Пайпър и Хедж вече бяха стигнали до другия край и им махаха, окуражавайки ги да продължат, но Лио се разсея. Той мислеше за мостовете — как би направил нещо много по-сигурно от този леден полъх, ако палатът бе негов. Щеше да постави скоби, подпори. Тогава Лио се спря насред моста, осенен от внезапно просветление.

— Защо им е мост? — попита той.

Талия се намръщи.

— Лио, това не е хубаво място за почивка. Какво имаш предвид?

— Те са духове на вятъра — напомни Лио. — Не могат ли да летят?

— Могат, но понякога им трябва път към света долу.

— Значи мостът невинаги е тук? — попита Лио.

Талия поклати глава.

— Духовете на вятъра не обичат да се закотвят към земята, но понякога е необходимо. Като сега. Знаят, че идвате.

Умът на Лио работеше трескаво. Бе толкова развълнуван, че чувстваше как температурата на тялото му се покачва. Не можеше да оформи мислите си в думи, но знаеше, че е на ръба на важно откритие.

— Лио? — попита го Джейсън. — Какво мислиш?

— Богове — прошепна Талия, — давайте напред. Гледайте си в краката.

Лио залитна назад. Той с ужас установи, че температурата на тялото му наистина се покачва — точно както преди много години на масата за пикник под ореховото дърво, когато гневът бе надделял над разума му. Сега вълнението му предизвикваше същата реакция. Панталоните му започнаха да пушат във въздуха. Обувките му също димяха, а мостът не хареса това. Ледът изтъняваше.

— Стига, Лио — предупреди го Джейсън. — Ще стопиш моста.

— Ще опитам — каза Лио. Но тялото му не го слушаше. Нагорещяваше се заедно с мислите му. — Джейсън, какво ти каза Хера в съня ти. Че си мост?

— Спокойно, Лио — намеси се Талия. — Не знам за какво говориш, но мостът…

— Чуйте ме! — настоя Лио. — Ако Джейсън е мост, тогава какво свързва? Може би две места, които не си пасват. Като въздуха и земята. Бил си някъде другаде преди, нали? А Хера каза, че си ползван за размяна.

— Размяна — разшириха се очите на Талия. — О, богове.

Джейсън се намръщи.

— За какво говорите вие, двамата?

Талия започна да шепти, сякаш нареждаше молитва.

— Сега разбирам защо Артемида ме изпрати тук. Джейсън, тя искаше да следя Ликаон, за да намеря следите на Пърси. И аз ги намерих. Чрез теб. Артемида ме е изпратила, за да чуя историята ти.

— Само че аз продължавам да не разбирам нищо — каза той. — А и нямам история. Не помня нищо!