Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Но Лио е прав — настоя Талия. — Всичко е свързано. Само да знаех преди това…

Лио щракна с пръсти.

— Джейсън, как нарече онова място от съня си — Порутената къща? Вълчият дом?

Талия почти се задави.

— Вълчият дом? Джейсън, защо не ми каза? Това ли е затворът на Хера?

— Нима знаеш къде е? — попита Джейсън.

В този миг мостът се разпадна. Лио щеше да полети надолу, но Джейсън го хвана и издърпа на безопасно място. Двамата се покатериха нагоре по моста, но когато се обърнаха, видяха, че Талия ги гледа от другата страна на деветметрова пропаст.

А мостът продължаваше да се топи.

— Тръгвайте! — извика Талия, докато отстъпваше от рушащия се мост — намерете къде гигантът държи бащата на Пайпър и го спасете! Аз ще отведа ловджийките до Вълчия дом и ще удържа нещата, докато ни намерите! Ще се справите и с двете неща!

— Но къде е Вълчият дом? — извика Джейсън.

— Ти знаеш това, малки братко! — Вече бе толкова далеч, че едвам чуваха гласа й на вятъра. Но Лио бе почти сигурен, че дочу думите: „Ще се видим там. Обещавам.“

Сетне тя се обърна и побягна по разпадащия се мост.

Лио и Джейсън нямаха време за губене. Те хукнаха нагоре по моста, борейки се за живота си, докато ледът изтъняваше под краката им. Няколко пъти Джейсън сграбчи Лио и използва ветровете, за да удържи двама им изправени. Но чувството бе като скачане с бънджи, а не летене.

Когато стигнаха плаващия остров, Пайпър и тренер Хедж ги издърпаха, малко преди мостът окончателно да изчезне. Стояха запъхтени в основата на каменно стълбище, издълбано в скалата. То водеше към крепостта.

Лио погледна надолу. Върхът на Пайкс Пийк се виждаше през облаците, но от Талия нямаше и следа. А Лио току-що бе изгорил единствения им изход.

— Какво стана? — попита Пайпър. — Лио, защо дрехите ти димят?

— Разгорещих се — изпъшка той. — Джейсън, съжалявам. Не знаех…

— Няма проблеми — каза Джейсън, но изражението му бе мрачно. — Имаме по-малко от денонощие да спасим богинята и бащата на Пайпър. Нека се запознаем с царя на ветровете.

Джейсън бе намерил и изгубил отново сестра си за по-малко от час. Докато се катереха по скалите на плаващия във въздуха остров, той час по час поглеждаше назад, но Талия вече я нямаше. Макар че бе казала, че се радва да го види отново, Джейсън не знаеше дали това наистина е така. Тя си имаше ново семейство при ловджийките и нова майка в лицето на Артемида. Изглеждаше самоуверена и доволна от живота си. Джейсън не знаеше дали има място в него. А и тя бе решена да намери приятеля си Пърси. Дали някога бе търсила Джейсън така?

Но това не е честно — каза си той. — Тя е мислела, че си мъртъв .

Едва бе изтърпял разказа й за майка им. Все едно му беше подала бебе — шумно и грозно — и му бе казала: „Твое е, вземи си го“. Той не искаше това. Не искаше да го поглежда. Не искаше да знае, че има луда майка, която се бе отървала от него, за да умилостиви някаква богиня. Нищо чудно, че Талия бе избягала.

А после се сети и за хижата на Зевс в лагера на нечистокръвните и малката ниша, която Талия някога бе ползвала за убежище, за да се скрие от застрашителната статуя на небесния бог. И татко им не беше готин. Джейсън разбра защо Талия се бе отказала и от тази част на живота си. Но все още бе гневен. Той нямаше този късмет. За него не бе останало нищо.

Златната чанта с вятъра тежеше на раменете му като воденичен камък и колкото повече приближаваха палата на Еол, толкова по-тежка ставаше. Ветровете бяха неспокойни и искаха да излязат, да избягат.

Единственият, който бе във видимо добро настроение, бе тренер Хедж. Той продължаваше да изкачва бързо хлъзгавото стълбище и да се връща надолу с тропот.

— Хайде, бухтички! Остават ви още само няколко хиляди стъпала!

Докато се катереха, Лио и Пайпър не говореха. Може би усещаха лошото настроение на Джейсън. От време на време Пайпър го поглеждаше притеснено, като че ли не тя, а той едва не бе умрял от хипотермия. А може би мислеше върху думите на Талия. Бяха й споделили това, което Талия бе казала на моста — че могат да спасят и баща й, и Хера. Джейсън обаче нямаше представа как трябва да го направят и не бе сигурен дали това ще обнадежди Пайпър, или ще я изнерви допълнително.

Лио продължаваше да тупа краката си, търсейки следи от огън по панталоните си. Вече не пушеше, но инцидентът на моста наистина бе ужасил Джейсън. Лио сякаш не съзнаваше, че от ушите му излиза пушек, а по косата му танцуват пламъци. Ако започнеше да гори всеки път, когато се развълнува, щеше да им е трудно да го водят със себе си където и да е. Джейсън си представи как прави поръчка в ресторант за бързо хранене: „Ако може един чийзбургер и… Аааа! Приятелят ми гори! Дайте ми и вода!“