Рик Риърдън - Изчезналият герой

Еол премигна.

— Аз съм син на Зевс — каза Джейсън, — това е така. Но не съм тук заради договора. Ние трябва да извършим подвиг. Имаме нужда от помощта ви.

Лицето на Еол се изопна.

— Пак ли? Както винаги, а? Проклети герои! Грижа ви е само за вас!

— Сър, моля ви, не помня какво е станало последния път, но щом сте ми помогнали веднъж…

— Веднъж?! Аз помагам винаги! Е, понякога руша, но основно помагам, а някой път искат от мен и двете неща! Едновременно! Като се сетя, че Еней, първият от твоя вид…

— Как така моя вид? — попита Джейсън. — Полубоговете?

— Не се прави на глупак! — скара му се Еол. — Имам предвид твоя клан полубогове. Сещаш се — Еней, синът на Венера, последният герой на Троя… Когато гърците изгорили града, той избягал в Италия и там основал царството, което после станало Рим, и нататък историята е ясна. Това имах предвид.

— Не разбирам — призна Джейсън.

Еол погледна към небето.

— Исках да кажа, че бях поставен в средата на тоя конфликт. Юнона ми вика: „О, Еол, моля те, унищожи корабите на Еней за мен, той е толкова противен!“, а после Нептун се обажда: „Не, това е моята територия! Укроти ветровете си!“. Сетне Юнона заплашва: „Унищожи корабите или ще те обадя на Юпитер, че не ми помагаш!“… Смяташ ли, че е лесно да балансираш такива желания.

— Не — каза Джейсън, — предполагам, че не е.

— Нека не отварям дума за Амелия Ерхарт 26 26 Легендарна авиаторка, изчезнала по време на полет. — Бел.пр. !

Още ми се ядосват на Олимп, че съм я хвърлил от небето!

— Просто искаме малко информация — каза Пайпър с най-успокояващия си глас. — Чували сме, че знаете всичко.

Еол опъна реверите си и се успокои. Леко.

— Това наистина е вярно, разбира се. Знам например това, че вашата работа тук — той посочи с пръсти и тримата — е безумна схема на Юнона, с която да ви събере всичките. Всичко ще свърши с касапница, помнете ми думата. Знам и че твоят баща, Пайпър Маклийн, е загазил здраво. — Той вдигна ръка и в нея попадна парче хартия. Беше снимка на Пайпър с някакъв човек, който явно бе баща й. Той изглеждаше познат на Джейсън. Беше сигурен, че го е виждал в някакви филми.

Пайпър взе снимката. Ръцете й трепереха.

— Тази снимка е… от портфейла му.

— Да — каза Еол. — Всичко загубено накрая идва при мен. Снимката долетя тук, когато земеродните го уловиха.

— Кои? — попита Пайпър, но Еол не й обърна внимание, а сви очи към Лио.

— Ти, сине на Хефест… видях бъдещето ти.

Още едно листче падна в ръцете на бога, който го подаде на момчето. Беше стар чертеж, направен с молив. Лио го взе, все едно е отровен. Залитна назад.

— Лио? — попита Джейсън. — Какво е това?

— Нещо, което… нарисувах като дете. — Той бързо го сви и го прибра в якето си. — Нищо важно.

Еол се изсмя.

— Нима? Само дето ключът към успеха ти е в него! Но докъде бях стигнал. А, да, искахте информация. Сигурни ли сте в това? Понякога информацията може да бъде опасна.

Той се усмихна на Джейсън, сякаш го предизвикваше. Зад него Мели поклати предупредително глава.

— Да — каза Джейсън, — трябва да открием леговището на Енкелад.

Усмивката на Еол изчезна.

— Гиганта? За какво ви е да ходите там? Той е отвратителен! Дори не гледа предаването ми!

Пайпър вдигна снимката.

— Еол, той е хванал баща ми. Трябва да го спасим и да открием къде е затворена Хера.

— Това вече е невъзможно — каза Еол. — Дори аз не мога да го видя, а повярвайте ми, опитах. Над мястото, където я държат, има мощна магия, която прави засичането й невъзможно.

— Тя е на място, наречено Вълчия дом — каза Джейсън.

— Я чакай малко! — Еол се плесна по челото и затвори очи. — Сетих се нещо! Да, тя е във Вълчия дом! За жалост не знам къде се намира това.

— Но Енкелад знае — настоя Пайпър. — Ако ни помогнеш да го намерим, ще разберем къде е богинята…

— Да — намеси се и Лио, — а ако ни помогнеш да я спасим, тя ще ти е наистина благодарна…

— И Зевс може да те повиши — довърши Джейсън.

Еол повдигна вежди.

— Повишение? И искате от мен само местонахождението на гиганта?

— Е, ако можеш и да ни отведеш дотам — опита Джейсън, — би било супер.

Мели плесна с ръце развълнувана.

— Но той може да направи това! Често изпраща добронамерени ветрове…

— Тихо, Мели! — скара и се Еол. — Вече съм ти ядосан за това, че пусна тези хора с фалшива история.

Лицето й пребледня.

— Да, сър. Съжалявам, сър.

— Вината не е нейна — каза Джейсън. — Но що се отнася до помощта…