Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Не — отговори Пайпър. — Ще отговориш ли на въпроса ми?

— Търпение, миличка — каза богинята. — Това, което искам да ти кажа, е, че любовта е най-голямата сила в света. Тя прави смъртните велики. Най-храбрите им и благородни дела са сторени заради любовта.

Пайпър извади кинжала си и погледна отражението си върху острието.

— Като Елена, която започнала Троянската война?

— Каторпсис — усмихна се Афродита. — Толкова се радвам, че го намери. Много ме обвиняват за тази война, но Парис и Елена бяха сладка двойка. А героите от тази война днес са безсмъртни… поне в паметта на хората. Любовта е силно нещо, Пайпър. Може да повали дори боговете на колене. Казах го на моя син Еней, докато бягаше от Троя. Той смяташе, че се е провалил. Смяташе се за загубеняк. Но отиде в Италия…

— И потомците му основаха Рим.

— Именно. Както виждаш, Пайпър, децата ми могат да бъдат и могъщи. Ти можеш да си могъща, понеже моят произход е уникален. Аз съм по-близка до сътворението от който и да било олимпийски бог.

Пайпър се помъчи да си спомни мита за раждането на Афродита.

— Ти не… си ли се появила от морето? Върху мидена черупка?

Богинята се засмя.

— Голямо въображение имаше този Ботичели. Никога не съм стояла върху мидена черупка, но наистина се появих от морето. Първите създания, които се появиха от Хаоса, бяха Земята и Небето. Гея и Уран. Когато техният син — титанът Кронос — уби Уран…

— Насякъл го е с косата си — спомни си Пайпър.

Афродита сбърчи нос.

— Да. Парчетата от Уран паднаха в морето. Безсмъртната му същност създаде морска пяна, а от тази пяна…

— Си се родила ти. Спомних си. Значи ти…

— Аз съм последното дете на Уран, а той бе по-велик и от боговете, и от титаните. В някакъв смисъл аз съм най-стара измежду олимпийските богове. И както казах, любовта е огромна сила. А ти, дъще, си много повече от една хубавелка. Затова съм сигурна, че вече добре знаеш кой пробужда гигантите и кой има мощта да отвори портите в недрата на земята.

Афродита изчака, сякаш виждаше как Пайпър бавно подрежда пъзела, който разкри ужасяваща картина.

— Гея — каза Пайпър, — самата земя. Тя е нашият враг.

Надяваше се Афродита да отрече това. Но богинята остана вгледана в похабените доспехи.

— Хилядолетия наред тя прекара в сън, но сега вече се пробужда. Дори заспала, тя е могъща. Ако се събуди… това ще е краят. Трябва да победим гигантите, преди това да се случи, да приспим Гея отново. В противен случай бунтът, който виждаш, е само началото. Мъртвите ще започнат да прииждат на орди. Чудовищата ще се възстановяват още по-бързо, а гигантите ще ликвидират родината на боговете. Ако това стане, цивилизацията ще изчезне в пламъци.

— Но Гея? Майката Земя?

— Не я подценявай — предупреди Афродита. — Тя е жестоко божество. Тя организира убийството на Уран. Тя даде на Кронос косата и го насъска да убие собствения си баща. Когато титаните завладяха Земята, тя заспа спокойно. Но щом боговете ги изместиха, тя се пробуди и в гнева си роди нова раса — гигантите, с която да унищожи Олимп завинаги.

— И сега всичко се повтаря — каза Пайпър. — Гигантите се надигат.

Афродита кимна.

— Вече знаеш истината. Какво ще правиш?

— Аз? — стисна юмруци Пайпър. — Какво мога да направя аз? Да се облека добре и да придумам Гея да заспи отново?

— Ще ми се да бе възможно — каза Афродита. — Но не е. Ще трябва да откриеш собствените си сили и да се пребориш за това, което обичаш. Като моите любимци, Парис и Елена. Като сина ми Еней.

— Парис и Елена загинаха — каза Пайпър.

— А Еней стана герой — добави богинята. — Първият велик римски герой. Резултатът зависи от теб, Пайпър, но едно ти казвам: Седмината най-велики герои трябва да бъдат събрани, за да победим гигантите, а това няма да стане без твоята помощ. Когато двете страни се срещнат, ти ще бъдеш посредникът. Ти ще решиш дали да има приятелство, или война.

— Кои две страни?

Погледът на Пайпър започна да се замъглява.

— Трябва да се събудиш скоро, момичето ми — каза богинята. — Аз невинаги съм на едно мнение с Хера, но тя пое огромен риск и този път съм съгласна с нея. Зевс държа двете страни разделени твърде дълго. Само събрани ще имате силата да спасите Олимп. А сега се събуди. Надявам се новите дрехи да ти харесват.

— Какви дрехи? — попита Пайпър, но сънят й вече бе избледнял.

Пайпър се събуди на масата на едно кафене.

За миг си помисли, че продължава да сънува. Беше слънчево утро, а вятърът бе прохладен, но не дотолкова, че да е неприятно да седиш навън. На другите маси имаше всякакви хора — колоездачи, бизнесмени, колежани, които си бъбреха и пиеха кафе. Усещаше аромата на евкалиптови дървета. Пешеходци се спираха пред магазините наоколо, а край улицата растяха азалии и цъфтяха дървета, сякаш тук зимата бе непозната.