Рик Риърдън - Изчезналият герой

И все пак… беше обещала да помогне в тази мисия. Приятелите й разчитаха на нея. Бяха я спасили, когато Мидас я бе превърнал в златна статуя.

Бяха я върнали към живота. Не можеше да им се отплати с лъжи.

Постепенно усети, че се стопля. Спря да трепери и се облегна върху гърдите на Джейсън. Лио им подаде храната. Пайпър не искаше да се движи, да говори, да прави каквото и да е било, което да прекъсне този миг.

Но се налагаше.

— Трябва да поговорим — тя се изправи и погледна Джейсън. — Момчета, повече не искам да крия нищо от вас.

Те я погледнаха с пълни усти. Вече нямаше връщане назад.

— Три нощи преди пътуването до Големия каньон — започна тя — сънувах гигант, който държеше баща ми за заложник. Каза да му сътруднича или татко ще умре.

Пламъците изпукаха.

Накрая Джейсън каза.

— Енкелад? Споменавала си името му и преди.

Тренер Хедж подсвирна.

— Огромен гигант, при това огнедишащ. Не бих оставил стария татко козел с него.

Джейсън му хвърли убийствен поглед.

— Продължавай, Пайпър. Какво стана после?

— Опитах се да се свържа с татко, но успях да говоря само със секретарката му. Тя ми каза да не се безпокоя.

— Джейн — спомни си Лио, — но Медея не каза ли, че я контролира?

Пайпър кимна.

— За да върна баща си, трябваше да проваля тази мисия. Не знаех, че ще сме ние тримата. След като тръгнахме на път, Енкелад ми изпрати нов кошмар. Каза, че иска и двама ви мъртви. Каза, че иска да ви отведа до някаква планина. Не знам коя, но е край залива на Сан Франциско. Видях моста 25 25 Голдън Бридж Гейт — входът към областта край залива на Сан Франциско. — Бел.пр. от върха. Утре по обяд трябва да съм там. За размяната.

Можеше да почувства погледите на приятелите си. Чакаше да й се развикат, да й обърнат гръб, да я изхвърлят насред бурята.

Вместо това Джейсън застана до нея и отново я прегърна.

— Боже, Пайпър. Толкова съжалявам.

Лио кимна.

— Без майтап, как си могла да криеш това цяла седмица? Пайпър, та ние можем да помогнем.

Тя ги погледна.

— Защо не ми се развикате или не направите нещо? Наредиха ми да ви убия.

— Стига — отвърна Джейсън, — спаси и двама ни на тази мисия. Бих ти доверил живота си винаги.

— Аз също — каза Лио, — но мен няма кой да ме гушне.

— Не разбирате! — извика Пайпър. — Вероятно убих баща си, казвайки ви това.

— Едва ли — изблея тренер Хедж. Той ядеше тофубургера си заедно с хартиената чиния, увит като тако. — Гигантът още не е получил това, което иска, а татко ти все още му трябва за размяна. Ще изчака до крайния срок. Иска да ни отклониш към планината, нали?

Пайпър кимна несигурно.

— Това означава, че Хера е някъде другаде — продължи Хедж, — а тя трябва да бъде спасена в същия ден. Така че той ти предлага избор — спаси баща си или Хера. Ако тръгнеш към Хера, Енкелад ще се погрижи за татко ти. Но да знаеш, че дори да му беше помогнала, той пак нямаше да те пусне да си вървиш. Очевидно е, че ти си един от седмината герои на великото пророчество.

Беше говорила за това и преди с Джейсън и Лио. Предполагаше, че е вярно, но й бе трудно да го повярва. Не се чувстваше особено важна. Беше просто едно дете на Афродита, при това глупаво. Защо им трябваше да я лъжат и убиват?

— Значи нямаме избор — заключи нещастно тя, — трябва да спасим Хера, иначе царят на гигантите ще се освободи. Това е задачата ни. Светът зависи от нея. А Енкелад сякаш си има начини да ме наблюдава. Той не е глупак. Ще разбере, че съм се отклонила от заръките му. И ще убие татко.

— Няма да убие баща ти — увери я Лио. — Ще го спасим.

— Нямаме време! — извика Пайпър. — А и това е капан.

— Ние сме ти приятели, красавице — каза Лио. — Няма да оставим татко ти да умре. Просто ще трябва да измислим нещо.

Тренер Хедж изръмжа.

— Щеше да е добре, ако знаехме къде е тази планина. Може пък Еол да ви каже това. Но местността край залива на Сан Франциско има лоша слава в геройските кръгове. Старият дом на титаните, Отрис, се издигна над планината. Там, където Атлас крепи небето. Дано планината не е същата.

Пайпър се опита да си спомни изгледа от съня си.

— Не мисля. Тази беше навътре.

Джейсън се намръщи край огъня, сякаш се мъчеше да си спомни нещо.

— Лоша репутация ли… та това не е вярно. Заливът край Сан Франциско…

— Мислиш, че си бил там? — попита го Пайпър.

— Аз… — той погледна, сякаш е на ръба да си спомни нещо. После погледът му отново стана безпомощен. — Не зная. Хедж, какво стана с Отрис?