Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Какво изпуснах? — попита той.

— Къде беше? — попита Джейсън. Виеше му се свят от призованата мълния и едвам се държеше на крака. — Виках те за помощ.

Хедж се оригна.

— Закусвах. Извинявай. Кого трябва да убия?

— Засега никой — каза Джейсън. — Само хвани Лио. Аз ще взема Пайпър.

— Не може да ме оставите така! — извика Мидас. Навсякъде около него жертвите му се пробуждаха — дъщеря му, бръснарят, а също и тълпа гневни, въоръжени с мечове, мъже.

Джейсън взе златната раница на Пайпър и собствените си запаси, сетне хвърли един чувал върху златната статуя на Лит до трона. Надяваше се това да попречи на Жътваря на бойци да се събуди преди жертвите на Мидас.

— Да се махаме оттук — подкани Джейсън Хедж. — Мисля, че тези юнаци имат какво да си кажат с Негово Величество.

Пайпър се събуди замръзнала и трепереща.

Бе сънувала ужасен кошмар за старец с магарешки уши, който я преследваше и крещеше: „Злато мое!“.

— О, боже — зъбите й тракаха, — той ме превърна в златна статуя.

— Всичко вече е наред — Джейсън се приведе над нея и я покри с топла завивка, но тя продължаваше да се чувства вледенена като дъщеря на Борей.

Премигна и се опита да разбере къде са. До нея пукаше лагерен огън, от чийто пушек въздухът лютеше. Светлината на пламъците се отразяваше в каменни стени. Бяха в плитка пещера, която не ги предпазваше особено. Отвън вятърът виеше и навяваше сняг. Нямаше как да прецени дали е денем, или нощем — беше притъмняло твърде много от бурята.

— Л-лио — успя да повика тя.

— Присъстващ и раз-златен — обади се Лио, който също бе плътно завит. Не изглеждаше кой знае колко добре, но май все пак не беше толкова зле, колкото се чувстваше Пайпър.

— Аз също получих инвестицията в злато — обади се той, — но се събудих по-рано. Нямам представа защо. Трябваше да те потопим в реката, за да се съживиш напълно. Опитахме да те изсушим, но е наистина, наистина студено.

— Имаш хипотермия — обясни Джейсън, — дадохме ти толкова нектар, колкото посмяхме. Тренер Хедж направи някаква природна магия.

— Спортен лек! — Грозното лице на треньора се надвеси над нея. — Нещо като хоби ми е. Дъхът ти ще мирише на смес от диви гъби и енергийна напитка за няколко дни, но ще мине. Вероятно няма да умреш. Поне така се надявам…

— Благодаря — немощно отвърна Пайпър. — Как победихте Мидас?

Джейсън й разказа историята, като отдаде по-голямата част от успеха си на чист късмет. Но треньорът изсумтя.

— Хлапето скромничи. Трябваше да го видиш! Първо ги отупа, а после им гръмна една светкавица над главите!

— Тренер, ти не видя нищо — напомни му Джейсън. — Стоеше отвън и си пасеше.

Но сатирът само загряваше.

— После дойдох с тоягата си и направо ги разбихме. Накрая му казах: „Момчето ми, гордея се с теб! Само трябва да поработиш над бицепсите…“

— Тренер! — прекъсна го Джейсън.

— Да?

— Млъкни, ако обичаш.

— Разбира се — треньорът застана до огъня и започна да дъвче тоягата си.

Джейсън постави ръка на челото на Пайпър и провери температурата й.

— Лио, можеш ли да разпалиш огъня?

— Веднага. — Лио призова топка пламъци с големината на бейзболна топка и я метна в огъня.

— Толкова ли зле изглеждам? — потрепери Пайпър.

— Не — бързо отговори Джейсън.

— Ужасен лъжец си — каза му тя, — къде сме?

— В Пайкс Пийк — отвърна той, — Колорадо.

— Но това е на осемстотин километра от Омаха!

— Приблизително толкова — съгласи се Джейсън. — Пришпорих духовете на бурята. На тях това не им хареса и бяха една идея по-бързи, отколкото исках. Опитаха се да ни разбият в планината, преди да ги натикам обратно в чантата ти. Повече няма да опитвам този номер.

— А защо сме тук?

Лио подсмръкна.

— И аз го попитах същото.

Джейсън се загледа в бурята, сякаш очакваше нещо.

— Помните ли блестящата следа от вчера? Все още беше в небето, макар и силно избледняла. Следвах я, докато не изчезна напълно. А после не знам. Просто почувствах, че трябва да спрем на това място.

— Нормално — изплю няколко късчета от тоягата тренер Хедж. — Летящият палат на Еол трябва да е закотвен над нас, на върха. Това е едно от любимите му места за пристан.

— Вероятно е това — сви вежди Джейсън, — не зная. Мисля, че има и нещо друго обаче…

— Ловджийките са пътували на запад — спомни си Пайпър. — Дали са наоколо?

Джейсън потърка ръката си, сякаш татуировките по нея го притесняваха.

— Не виждам как някой може да оцелее в планината в това време. Бурята е много лоша. Вече сме в последната вечер преди слънцестоенето, но нямаме голям избор, освен да изчакаме времето да се успокои. А и трябва да те оставим да си починеш малко, преди да тръгнем отново.