Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Това. Беше. Яко. Признавам!

— Виждате ли? — зарадва се Мидас. — Моето докосване било проклятие! Моля те. Не съм научавал никакъв урок, пък и животът не е приказка, че да има поука, момиче. А и да ти призная, дъщеря ми Зоя е по-приятна като златна статуя.

— Иначе не спира да дудне — обади се Лит.

— Точно! Затова я превърнах отново в статуя. — Мидас посочи една златна фигура на момиче, чието шокирано изражение на лицето като че ли казваше: „Татко!“.

— Но това е ужасно! — извика Пайпър.

— Глупости. Тя няма нищо против. Освен това, ако си бях, както казваш, научил урока, щях ли да имам това?

Мидас свали огромната си нощна шапка и Джейсън се поколеба между това да се разсмее истерично или да повърне. Мидас имаше огромни дълги космати уши, които стърчаха над бялата му коса — почти като на Бъгс Бъни, но не бяха заешки. А магарешки.

— Не исках да виждам това — простена Лио.

— Неприятно, нали? — въздъхна Мидас. — Няколко години след инцидента със златното докосване трябваше да съм съдия на едно музикално състезание между Аполон и Пан. Прецених, че Пан е свирил по-хубаво, но Аполон, понеже не може да губи, каза, че имам слуха на животно, и ето ти го резултата. Това беше наградата ми, задето бях обективен. Опитвах се да ги опазя в тайна — бръснарят ми единствен знаеше истината за ушите. Но той пък се разбъбри. — Мидас посочи към друга златна статуя на плешив човек в тога, който държеше ножици. — Ето го. Повече никога няма да издава чужди тайни.

Царят се усмихна. Внезапно Джейсън осъзна, че това не е безобиден дядо по хавлия. Очите му блестяха лудешки — като очите на маниак, който знае, че е луд, признал го е пред себе си и се наслаждава на този факт.

— Златото наистина има много различни употреби. Смятам, че затова бях върнат, не мислиш ли, Лит? Да подсигуря финансово покровителката си.

Лит кимна.

— Затова и заради моето майсторство с меча.

Джейсън погледна към приятелите си. В стаята сякаш бе станало по-студено.

— Значи си имаш покровител? — попита Джейсън. — Работиш за гигантите?

Цар Мидас махна пренебрежително с ръка.

— Честно казано, те не ме интересуват чак толкова. Дори свръхестествените армии обаче имат нужда от пари. А аз дължа много на моята покровителка. Опитах се да обясня това на предишната група, която ни посети, но те бяха ужасно недружелюбни. Въобще не влязоха в положението ми.

Джейсън пъхна ръка в джоба си и сграбчи златната монета.

— Последната група?

— Ловджийките — изръмжа Лит, — противните момичета на Артемида.

Джейсън усети, че по гръбнака му плъзва вълна електричество. Буквално. Усети полъха от нея, сякаш бе стопил няколко от пружините на дивана.

Сестра му бе минала оттук.

— Кога? — попита той. — Кога се е случило това?

Лит сви рамене.

— Преди няколко дни. Не успях да ги убия за съжаление. Търсеха някакви върколаци или нещо подобно. Следвали някаква следа на запад. Споменаха нещо и за липсващ герой, но не помня детайли.

Пърси Джаксън — помисли си Джейсън. Анабет бе споменала, че ловджийките го търсят. И в съня си, в изгорялата къща сред червените дървета, той бе чул как враждебни вълци лаят и вият. Хера ги бе нарекла свои тъмничари.

Всичко бе някак си свързано.

Мидас почеса магарешките си уши.

— Тези ловджийки бяха много невъзпитани млади дами — спомни си той. — Не искаха да ги превърна в злато. Много от системите за сигурност навън бяха инсталирани, за да предотвратят подобни неприятни случки. Нямам време за хора, които не са сериозни инвеститори.

Джейсън се изправи внимателно и погледна към приятелите си. Бяха разбрали намека.

— Е — опита се да се усмихне Пайпър, — беше ни много приятно да ви погостуваме. Радвам се, че намирате новия си живот за приятен. Благодаря за златната чанта.

— О, не мисля, че можете да напуснете — каза Мидас. — Веднага разбрах, че не сте сериозни инвеститори, но това не е проблем! Тъкмо ще възстановя колекцията си.

Лит се усмихна свирепо. Царят се изправи, а Лио и Пайпър се отдръпнаха от него.

— Не бойте се — успокои ги царят, — не е нужно да ви превръщам в златни статуи. Давам на гостите си избор. Или да се присъединят към колекцията ми, или да умрат от ръката на Литиерс. И двата варианта ме устройват.

Пайпър се опита да го очарова с гласа си.

— Ваше Величество, не можете да…

Мидас се стрелна към нея със скорост, която един старец не би трябвало да достига, и я хвана за китката.

— Нее! — извика Джейсън.