Рик Риърдън - Изчезналият герой

Но златото плъзна по Пайпър като скреж и за един удар на сърцето тя се бе превърнала в бляскава статуя. Лио се опита да призове пламъци, но бе забравил, че силите му не действат в къщата. Мидас го докосна за ръката и Лио стана златен.

Джейсън бе толкова ужасен, че не можеше да помръдне. Приятелите му… вече ги нямаше. И той не бе успял да направи нищо.

Мидас се усмихна извинително.

— Опасявам се, че златото е по-силно от огъня. — Той махна с ръка към златните мебели и завеси около себе си. — В тази стая силата ми побеждава всичко — огъня… дори омайните слова. Така че ми остава още само един трофей за колекцията.

— Хедж! — извика Джейсън. — Имам нужда от помощ!

Но този път сатирът не се появи, нападащ. Черни мисли запрепускаха из главата на Джейсън. Хедж можеше да е убит от лазерите или пропаднал в ямата.

Мидас се изкикоти.

— Козлето го няма, за да те спаси, а? Тъжно. Но не се притеснявай, момчето ми. Не боли изобщо. Лит може да потвърди.

Джейсън се хвана за това като удавник за сламка.

— Избирам битката. Каза, че мога да се бия с Лит, вместо да ме превръщаш в статуя.

Мидас изглеждаше леко разочарован, но сви рамене.

— Казах, че можеш да умреш от ръката му. Но добре, както предпочиташ.

Царят отстъпи крачка назад, а Лит вдигна меча си.

— Това ще ми хареса — каза той, — аз съм Жътваря на бойците!

— Хайде, царевичен! — Джейсън призова собственото си оръжие. Този път то се появи като копие и Джейсън бе доволен, тъй като получаваше повече обхват от Лит.

— Златно оръжие! — възкликна Мидас. — Много хубаво.

Лит нападна.

Беше бърз, дяволски бърз. Сечеше ли, сечеше, а Джейсън едвам отбиваше ударите му. Умът му обаче започна да анализира стила на Лит и момчето бързо разбра, че опонентът му непрекъснато напада, без дори да помисля за защита.

Джейсън отвръщаше на ударите му, отстъпваше встрани, блокираше. Лит бе изненадан от това, че противникът му е още жив.

— Що за стил е това? — изръмжа той. — Не се биеш като грък.

— Знам — каза Джейсън, макар да не бе сигурен откъде го знаеше. — Това е стилът на римския легион.

— Римски? — Лит удари отново, а Джейсън го блокира. — Какво е римски?

— Идва от Рим — отговори Джейсън. — Имам голяма новина за теб. Докато ти си бил покойник, Рим победил Гърция и създал най-великата империя на всички времена.

— Невъзможно — каза Лит, — дори не съм ги чувал.

Джейсън се завъртя на пета, удари Лит в гърдите с дръжката на копието си и го просна в краката на Мидас.

— Леле — викна царят, — добре ли си, Лит?

— Добре съм — изръмжа воинът.

— По-добре му помогни да се изправи — подкачи ги Джейсън.

Лит изпищя:

— Не, татко!

Но бе твърде късно. Мидас постави ръка на рамото на сина си и внезапно до трона му се появи много ядосана златна статуя.

— Проклятие! — извика Мидас. — Това беше подло от твоя страна, геройче. Ще си платиш за него — а после потупа златното рамо на Лит. — Не бой се, синко. Като прибера трофея си, ще те отнеса до реката.

И старецът се спусна към Джейсън. Младежът избегна докосването му, но старецът бе изключително пъргав. Джейсън бутна масата за кафе в краката му и го събори, но Мидас бързо се изправи на крака.

Тогава Джейсън погледна към златната статуя на Пайпър и усети да го залива ярост. Той бе синът на Зевс. Нямаше да провали приятелите си.

Усети нервност в стомаха си и въздушното налягане падна толкова рязко, че ушите му изпукаха. Мидас вероятно също го бе усетил, понеже залитна и се хвана за магарешките уши.

— Ау — извика той, — какво правиш? Моята сила тук е върховна!

Чу се гръм. Отвън небето притъмня.

— Да ти кажа ли още една функция на златото? — попита Джейсън.

Мидас, внезапно развълнуван, повдигна вежди:

— Да?

— То е отличен проводник на електричество.

Джейсън надигна копието си и таванът избухна. Мълния разцепи покрива, сякаш той бе яйчена черупка, свърза се с острието на оръжието и от него изригнаха вълни от енергия, които направиха мебелите на прах. Части от тавана започнаха да падат. Полилеят рухна. Мидас изпищя, прикован към пода от него. Стъклото стана златно на мига.

Когато гръмотевицата утихна, през тавана заваля леден дъжд. Мидас прокле на старогръцки, хванат в капан. Дъждът намокри всичко и превърна полилея отново в стъклен. Пайпър и Лио започнаха бавно да се връщат на себе си заедно с другите статуи в стаята.

Тогава предната врата се отвори и тренер Хедж влетя в стаята, надигнал тоягата си. Устата му беше пълна с пръст, сняг и трева.