Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Естествено, тренер. Не яж тоягата си. Имам няколко кюфтенца от тофу. Пайпър също е вегетарианка. Ще ги направя ей сегичка.

Ароматът на пържени бургери изпълни въздуха. Пайпър обикновено мразеше миризмата на готвено месо, но стомахът й изкъркори в знак на несъгласие.

Откачаш от глад — каза си тя. — Мисли си за броколи. Моркови. Леща .

Не само стомахът й се бунтуваше обаче. Докато лежеше край огъня, прегърната от Джейсън, Пайпър почувства угризения на съвестта да пронизват сърцето й като куршум. Вината, която изпитваше от посещението на Енкелад в съня й преди седмица, я убиваше.

Приятелите й искаха да й помогнат. Джейсън дори беше казал, че ще влезе в капан, за да спаси баща й. А Пайпър ги държеше в неведение.

Доколкото знаеше, вече бе обрекла баща си на смърт, когато нападна Медея.

Тя преглътна един хлип. Може би беше постъпила правилно в Чикаго, спасявайки приятелите си, но така само бе отложила проблема. Не можеше да предаде приятелите си, но най-малката част от нея отчаяно мислеше: Какво ще стане, ако го направя ?

Опита се да си представи какво би казал баща й, ако го попиташе: „Хей, тате, ако някога си окован от великан човекоядец и за да те спася, трябва да предам двама приятели, какво да правя?“.

Но никога не бе задавала този въпрос по време на играта им. Баща й, разбира се, нямаше да приеме такъв въпрос насериозно. Най-вероятно щеше да й разкаже някоя от историите на дядо Том — нещо за светещи таралежи и говорещи птици, а после да се засмее, все едно съветът е глупав.

На Пайпър й беше мъчно, че не помни дядо си по-добре. Понякога сънуваше малката двустайна къщичка в Оклахома. Чудеше се какво ли би било да израсне там.

Татко й щеше да я помисли за побъркана. Беше прекарал целия си живот, бягайки от това място, отдалечавайки се от резервата, играейки всякакви роли, освен тези на индианци. Винаги бе казвал на Пайпър какъв късмет има, че расте богата и обгрижвана в хубава калифорнийска къща.

Беше се научила да се притеснява от наследството си — както баща и се притесняваше от старите си снимки от осемдесетте години, на които бе с пера в косата и откачени дрехи. „Вярваш ли, че някога съм изглеждал така!?“ — казваше той. Да бъдеш чероки за него беше нещо едновременно смешно и леко унизително.

Но какво друго бяха те? Баща й сякаш не знаеше. Може би затова бе винаги нещастен, винаги търсеше различни роли. Може би затова Пайпър започна да краде, търсейки нещо, което баща й не можеше да й даде.

Лио постави кюфтенцата от тофу на тигана. Вятърът продължаваше да вее. Пайпър си спомни една стара приказка, която баща й беше разказвал и която може би отговаряше на поне част от въпросите й.

Един ден, когато бе във втори клас, тя се бе прибрала вкъщи разплакана и бе попитала баща си защо я е кръстил Пайпър. Децата се шегуваха с нея, понеже „Пайпър Чероки“ беше вид самолет.

Баща й се засмя, сякаш това никога не му бе хрумвало.

— Не, Пайпс. Самолетът е хубав, но не си кръстена на него. Дядо Том избра името ти. Веднага щом чу как плачеш, ми каза, че имаш силен глас — по-добър от този на флейта 24 24 Pipe (англ.) — флейта. — Бел.пр. . Каза, че ще се научиш да пееш най-трудните песни на племето, дори тази на змията.

— Песента на змията?

И така татко и разказа легендата. Един ден една индианка от племето бе видяла как змия минава близо до децата й. За да ги предпази, убила със скала животното. Не знаела обаче, че това е царят на гърмящите змии. Змиите се приготвили за война с хората, но съпругът на индианката се опитал да възстанови мира. Той обещал да направи всичко, за да се отплати на змиите. Те решили да проверят колко струва думата му. Казали му да изпрати жена си до кладенеца със змиите, така че змиите да я нахапят и да отнемат живота й в замяна на този на своя цар. Сърцето на мъжа било разбито, но той сторил това, което се искало от него. Змиите били трогнати от това, че е удържал на думата си, и спазили своето обещание. Научили го на Песента на змията, за да я предаде на всички от племето. Оттук нататък, ако чероки срещнел змия и запеел тази песен, тя щяла да го познае като приятел и нямало да го ухапе.

— Ужасна история — възкликнала беше Пайпър. — Оставил е жена си да умре.

Баща й бе разперил ръце.

— Това е било тежка жертва. Но един живот спечелил на поколенията мир между змиите и чероките. Дядо Том вярваше, че музиката на нашето племе може да реши всеки проблем. Затова те нарече Пайпър.

Тежка жертва . Нима дядо й бе усетил нещо около нея, още докато е била бебе? Дали бе познал, че е дете на Афродита? Татко й сигурно щеше да каже, че полудява. Дядо Том не е бил оракул.