Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Особено тогава! А Джаксън отказа дара ни, сякаш да си смъртен е по-хубаво, отколкото да си бог… Това вкисна Зевс окончателно. Реши, че трябва да се върнем към традиционните си ценности. Боговете трябва да бъдат уважавани. Можем да гледаме, но не и да посещаваме децата си. Олимп беше затворен. Поне това бяха част от аргументите му. И разбира се, беше чул, че отвратителни неща се пробуждат под земята.

— Имаш предвид гигантите? Чудовищата, които се възраждат веднага? Мъртвите, които се надигат от гроба? Тези дреболии?

— Да, момчето ми. — Хефест завъртя едно копче на пиратския си предавател. Сънят на Лио светна във всички цветове, но лицето на бога бе толкова изранено и зачервено, че Лио си пожела отново да стане черно-бял.

— Зевс мисли, че може да върне нещата постарому — каза богът, — да приспи Земята отново, ако и ние притихнем. Никой от нас не вярва в това. И не ме е срам да призная, че не сме готови за още една война. Едва оцеляхме при сблъсъка с титаните. Ако нещата наистина се повтарят, то това, което идва, е още по-лошо.

— Гигантите! — сети се Лио. — Хера каза, че героите и боговете трябвало да се обединят, за да ги спрат. Вярно ли е това?

— Мм. Мразя, когато мама е права, но в случая е така. Тия гиганти се убиват много трудно, момчето ми. Те са различна порода.

— Порода? Това да не са ти състезателни коне?

— Ха! — отвърна богът. — По-скоро бойни кучета. Виждаш ли, в началото всичко било сътворено от едни и същи родители — Гея и Уран, Земята и Небето. Те имали четири поколения деца — титаните, върховните циклопи и така нататък. Но после Кронос, господарят на титаните, посякъл баща си Уран с коса и завладял света. После дошли боговете, децата на титаните, които ги победили. Но това не бил краят. Земята родила още една порода деца, но този път техен баща не бил Уран, а Тартар — духът на вечната бездна, най-мрачното и зло място в Подземния свят. Тези деца, гигантите, били създадени по една-единствена причина — да отмъстят за титаните. Те се надигнали да унищожат Олимп… и едва не го направиха.

Брадата на Хефест започна да пуши. Той разсеяно изгори пламъците.

— В момента проклетата ми майчица играе една идиотска ужасно опасна игра. Но е права за едно: Вие, полубоговете, трябва да се обедините. Само така очите на Зевс ще се отворят. Само така Олимп ще бъде убеден, че трябва да приеме помощта ви. И само така ще можем да победим това, което идва. Ти имаш голяма роля в цялата тази история, Лио.

Очите на бога бяха втренчени в нищото. Лио се зачуди дали той наистина може да е на няколко места едновременно. Къде ли още бе сега? Може би гръцкият му аспект оправяше някоя кола или беше на среща, а римският гледаше мач и си поръчваше пица. Лио се опита да си представи какво е да имаш няколко личности. Надяваше се да не е наследствено.

— Но защо аз? — попита той и веднага щом го каза, усети още въпроси да напират в него. — Защо ме призна сега? Защо не, когато бях на тринайсет, както се предполага, че е редно? Или на седем, преди мама да умре? Защо не ме намери по-рано? Защо не ме предупреди за всичко това?

Ръката на Лио пламна.

Хефест го погледна тъжно.

— Това бе най-трудно, момчето ми. Да оставя децата си да се оправят сами. Ако им се бях месил, нещата нямаше да се получат. Мойрите щяха да се погрижат за това. А колкото до признаването… ти си специален, момчето ми. Моментът трябваше да бъде избран внимателно. Бих искал да ти разкажа повече, но…

Сънят на Лио стана неясен. За миг се превърна в предаването „Колелото на късмета“ 23 23 Популярно телевизионно шоу в САЩ. — Бел.пр. .

После Хефест отново се появи на фокус.

— Проклятие! — изруга той. — Не мога да говоря още дълго. Зевс долавя нелегалния сън. Той все пак е повелител на въздуха, а в това число и на звуковите вълни. Само чуй това, момчето ми: Твоята роля е важна! Приятелят ти Джейсън е прав — огънят е дарба, не проклятие. Не бих дал това умение на всекиго. Те няма да се справят с гигантите без теб, а още по-малко с господарката им. Тя е по-лоша от кой да е бог или титан.

— Коя е тя? — попита Лио.

Хефест се намръщи. Образът му стана още по-неясен.

— Казах ти вече, сигурен съм в това. Бъди сигурен — по пътя ще изгубиш някои приятели и някои ценни инструменти. Но вината за това няма да е твоя, Лио. Нищо не е вечно, дори най-хубавите машини. А и всичко може да се ползва наново.

— Какво имаш предвид? Не ми харесва как звучи.

— И не трябва — образът на Хефест вече едва се различаваше, беше петно в мацаница, — само се пази от…