Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Не е за учудване, че не те харесвам, нали?

Красивото лице на Гейбриъл се изкриви в презрителна гримаса.

— Не разбирам какво общо има това с теб, малка магьоснице; този Институт не е твой дом. Ти не си част от него. Можеш да бъдеш сигурна, че ако го управляваше моето семейство, ти нямаше да си тук; щяхме да намерим по-добро приложение за… таланта ти. Нещо, което да те направи богата. Щеше да живееш, където си поискаш. Колкото до Шарлот, тя може да управлява Института в Йорк, където вредата от нея ще е значително по-малка.

Уил се изправи, забравил за ябълката. Гидеон и Софи бяха прекъснали упражненията си и ги гледаха, Гидеон — напрегнато, а Софи — с широко отворени очи.

— Ако не си забелязал — каза Уил, — Институтът в Йорк си има ръководител.

— Алойзиъс Старкуедър е изкуфял старик — пренебрежително махна с ръка към него Гейбриъл. — При това няма наследници, които да иска Консулът да уреди на поста му. След историята с неговата внучка, синът му и снаха му си събраха нещата и заминаха за Идрис. И за нищо на света няма да се върнат отново тук.

— Каква е тази история с внучката му? — попита Теса и в съзнанието й изникна портретът на болнавото малко момиче над стълбите в Института в Йорк.

— Доживяла е едва до десетгодишна възраст — каза Гейбриъл. — Казват, че не била особено здрава и когато за първи път й поставили знаците, може би не е била подготвена за това — откачила, превърнала се в Бездушна и предала богу дух. Шокът убил жената на Старкуедър, която вече била на възраст, и прогонила децата му в Идрис. Няма да е проблем Шарлот да заеме мястото му. Консулът трябва да разбере, че вече не го бива — твърде вкопчен е в старото.

Теса недоверчиво погледна към Гейбриъл. Докато разказваше историята на семейство Старкуедър, гласът му бе хладен и отчужден, сякаш разказваше някаква приказка. Самата тя нямаше никакво желание да съжалява стария мъж с лукавите очи и кървавата стая, пълна с трофеи на убити долноземци, но все пак го съжаляваше. Опита се да прогони Старкуедър от съзнанието си.

— Шарлот ръководи този Институт — каза тя. — И баща ти няма да й го отнеме.

— Тя заслужава Институтът да й бъде отнет.

Уил хвърли огризката от ябълката във въздуха, измъкна един нож от колана си и го запрати след нея. Ножът и огризката се понесоха през залата и за всеобщо изумление се забиха в стената почти до главата на Гейбриъл. Ножът бе пронизал огризката и се бе забил в дървото.

— Ако повториш още веднъж тези думи — каза Уил, — ще направя така, че дневната светлина ще ти се види черна.

Лицето на Гейбриъл се раздвижи и той отвори уста:

— Не знаеш какво говориш…

Гидеон направи крачка напред, опитвайки се да го предупреди с всяка фибра на тялото си.

— Гейбриъл…

Но брат му не му обърна внимание.

— Не знаете и какво е причинил бащата на вашата безценна Шарлот на моя, нали? Аз самият научих едва преди няколко дни. Баща ми не издържа и най-после ни каза. Винаги преди това е защитавал семейство Феърчайлд.

— Твоят баща? — в гласа на Уил се прокраднаха скептични нотки. — Защитавал семейство Феърчайлд ?

— Защитавал е и нас, разбира се — думите на Гейбриъл се запрепъваха една в друга. — Братът на майка ми, моят чичо Сайлас, бил един от най-близките приятели на Гранвил Феърчайлд. След това чичо Сайлас нарушил закона — било нещо съвсем незначително и дребно. Но Феърчайлд научил. Интересувал се само от Закона, приятелството и лоялността нямали никакво значение за него. Така че веднага докладвал на Клейва. — Гейбриъл извиси глас: — Чичо ми се самоубил от срам, а майка ми умряла от мъка. Семейство Феърчайлд не се интересуват от никого освен от самите себе си и от Закона!

За момент в стаята се възцари тишина; дори Уил бе онемял, сякаш го бяха хванали натясно. Теса бе тази, която се обади:

— Но за това е виновен бащата на Шарлот, а не самата Шарлот.

Гейбриъл бе пребледнял от ярост, зелените му очи горяха върху бледото му лице.

— Вие не можете да разберете това — ожесточено каза той. — Вие не сте ловец на сенки. Ние имаме чест. Семейна чест. Гранвил Феърчайлд е искал Институтът да бъде управляван от дъщеря му и Консулът е направил така, че това да стане възможно. Но независимо че Феърчайлд е мъртъв, не можем да омаловажаваме това. Бил е мразен, толкова мразен, че никой не е искал да се ожени за Шарлот, затова подкупил семейство Брануел с това, че Хенри ще го замести на поста му. Всички го знаят. Всички знаят, че той не я обича. И как би могъл…