Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Ти си много по-красива от нея — каза Джем.

Теса го погледна изненадано, бузите й пламнаха. Софи отново усети как сърцето й се свива от ревност, въпреки че бе съгласна с Джем. Джесамин бе някак тривиално красива, джобна Венера, ако изобщо имаше такава, само че обичайното й кисело изражение убиваше чара й. Теса, за разлика от нея, имаше топло излъчване, а гъстата й тъмна коса, падаща на вълни, и морско сивите й очи пленяваха по-силно с всеки изминал ден. Лицето й излъчваше интелигентност и чувство за хумор, все неща, които липсваха на Джесамин, или поне не ги показваше.

Джем се спря пред вратата на госпожица Джесамин и почука на нея. Когато никой не му отговори, той сви рамене, наведе се надолу и остави купчина тъмен плат — униформата — пред вратата.

— Тя никога няма да облече това — с усмивка отбеляза Теса.

Джем се изправи.

— Не съм приемал да я натикам в дрехите, приех да ги доставя.

Той отново тръгна по коридора, а Теса вървеше до него.

— Не знам как Шарлот издържа да говори толкова често с брат Енох. Той ме ужасява — каза тя.

— О, не знам. Предпочитам да мисля, че, когато са си в къщи, Мълчаливите братя приличат на нас. Радват се на грубите си шеги в Града на тишината и си правят препечени сандвичи с кашкавал.

— Мисля, че играят на шарада 9 9 Шарада — салонна игра, чиято цел е да се отгатне отделна дума или съчетание от думи. — Бел.прев. — иронично подметна Теса, — за да се възползват от преимуществата на природните си таланти.

Джем избухна в смях и после те стигнаха до ъгъла и изчезнаха от погледа й. Софи се облегна върху рамката на вратата. Помисли си, че никога не бе успяла да накара Джем да се разсмее така; помисли си, че никой не би могъл да го направи, никой, с изключение на Уил. Трябва да познаваш много добре някого, за да го накараш да се смее така. Обичаше го от толкова много време, помисли си тя. Как бе възможно да го познава толкова малко.

С въздишка на примирение тя се приготви да напусне укритието си, когато вратата на стаята на госпожица Джесамин се отвори и обитателката й се появи на прага. Софи се отдръпна в полумрака. Госпожица Джесамин бе облечена в дълга виолетова пътническа пелерина, скриваща по-голямата част от тялото й — от гърлото до пръстите на краката й. Косата й бе вдигната и стегната на тила, в едната си ръка носеше мъжка шапка. Софи замръзна от изненада, когато Джесамин погледна надолу, видя униформата в краката си и изкриви лице. После бързо я ритна към стаята, показвайки на Софи крак, който по всичко изглежда бе обут в мъжка обувка — и безшумно затвори вратата зад себе си. Хвърли поглед нагоре и надолу по коридора, сложи шапката на главата си, свря брадичка в пелерината и се измъкна навън, оставяйки Софи да се взира озадачено след нея.

На следващия ден след закуска Шарлот разпореди на Теса и Софи да се върнат в стаите си, да облекат новополучените си униформи и да отидат при Джем в залата за тренировки, където трябваше да чакат братята Лайтууд. Джесамин не бе дошла за закуска, оправдавайки се с главоболие, както и Уил, за когото не се знаеше къде е. Теса подозираше, че се бе скрил, за да не му се налага да бъде любезен с Гейбриъл Лайтууд и с брат му. Не можеше да го вини много строго за това.

Върна се в стаята си и когато взе в ръце униформата си, усети как стомахът й се преобърна; тези дрехи нямаха нищо общо с това, което някога бе обличала. Софи я нямаше, за да й помогне. Част от обучението се състоеше именно в това да свикне с униформата: обувки с равна подметка, свободни панталони от плътна черна материя и препасана туника, стигаща почти до коленете й. Бе виждала Шарлот да се сражава в същите дрехи и бе виждала илюстрации в Кодекса; намираше ги за странни, но да ги облече самата тя бе още по-странно. Ако леля Хариет можеше да я види сега, помисли си Теса, сигурно щеше да получи припадък.

Срещна Софи на площадката на стълбището, водещо нагоре към залата за тренировки. Не си размениха нито дума, само окуражаващи усмивки. След минута Теса тръгна първа нагоре по стълбата, тясна, дървена стълба със стари перила, толкова стари, че дървото бе започнало да се руши. Колко странно, помисли си, да се изкачваш нагоре по стълба и да не ти се налага да повдигаш полите на роклята си или да ги настъпваш. Само че независимо че бе напълно облечена, се чувстваше някак гола в новите си дрехи.