Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

За нея бе огромно облекчение, когато дойде да работи в Института, където никого не го бе грижа, че е почти на двайсет, и никой не изискваше от нея да гледа към стените или пък да не говори, преди да я заговорят — така че едва ли не си мислеше, че обезобразяването на красивото й лице от предишния й господар е имало смисъл. Тя все така избягваше да се гледа в огледалото, но ужасният кошмар от загубата бе започнал да избледнява. Джесамин я дразнеше заради дългия белег, който пресичаше бузата й, но останалите изглежда не го забелязваха, като изключим Уил, който от време на време казваше нещо неприятно, но някак проформа, просто защото всички го очакваха от него, а на самия него то не доставяше особено удоволствие.

Но това бе преди да се влюби в Джем.

Докато вървеше по коридора, тя разпозна гласа му, който се извиси в смях, а госпожица Теса му отвърна нещо. Софи усети някакво странно напрежение в гърдите си. Ревност. Презираше се за това, но не можеше да го възпре. Госпожица Теса винаги бе толкова мила с нея, а широко отворените й сиви очи издаваха такава уязвимост — такава потребност от приятел — че бе просто невъзможно да не я харесваш. И все пак, начинът, по който господарят Джем погледна към нея… и Теса като че ли дори не забеляза погледа му.

Не. Нямаше да понесе да се изправи очи в очи с тях двамата в коридора, а Джем да гледа Теса по начина, по който я гледаше напоследък.

Здраво стиснала метлата и кофата, Софи отвори най-близката врата и се шмугна вътре, затваряйки вратата зад себе си. Стаята бе като повечето стаи в Института, спалня, която не се използваше в момента, предназначена бе за гостуващите ловци на сенки. Трябваше да почиства тези стаи веднъж на две седмици, освен в случаите, когато някой не живееше в тях; през останалото време стояха неизползвани. Тази беше доста прашна; в светлината, струяща през прозореца, се виждаха танцуващите прашинки и Софи изпита непреодолима нужда да кихне, когато долепи око до цепнатината на вратата.

Оказа се права. Бяха Джем и Теса, които вървяха срещу нея по коридора. Изглеждаха напълно заети със себе си. Джем носеше нещо — приличаше на сгъната униформа — а Теса се смееше на нещо, казано от него. Тя гледаше малко надолу и встрани от него, а той бе вперил поглед в нея като човек, който си мисли, че никой не го вижда. Гледаше я по начина, по който гледаше само когато свиреше на цигулка, напълно отдаден на музиката и очарован от нея.

Сърцето й се сви. Той бе толкова красив. Винаги го бе мислила. Повечето хора не спираха да повтарят колко красив е Уил, но тя смяташе, че Джем изглежда хиляди пъти по-добре. Той имаше неземния поглед на ангелите от картините и въпреки че тя знаеше, че сребристият цвят на кожата и косата му е резултат от лекарствата, които взима заради болестите си, намираше и него за възхитителен. Джем бе нежен, решителен и мил. Мисълта за ръцете му, които галят косата й и я придърпват назад, й подейства успокоително, докато мисълта за някой мъж или дори младеж, който я докосва, обикновено я караше да се чувства уязвима и нервна. Той имаше най-внимателните и прекрасни ръце…

— Просто не мога да повярвам, че пристигат утре — каза Теса и отново впери поглед в Джем. — Имам чувството, че подхвърлиха мен и Софи на Бенедикт Лайтууд, за да го успокоят; нещо като кокал за кучето. Едва ли го е грижа дали сме обучени или не. Това, което иска, е синовете му да са тук, за да ядосва Шарлот.

— Така е — съгласи се Джем. — Но защо да не се възползваме от обучението, щом ни го предлага. Неслучайно Шарлот се опитва да убеди Джесамин да се включи. Колкото до теб, с твоя талант, не трябва да забравяш, че дори и когато Мортмейн престане да е заплаха за теб, може да се намерят хора, които да бъдат привлечени от способностите ти. Така че ще е добре да се научиш как да се предпазваш.

Ръката на Теса се устреми към ангела на верижката върху шията й, привичен жест, за който Софи подозираше, че тя дори не си дава сметка.

— Знам какво иска да каже Джеси. Иска да каже, че единственото нещо, за което й трябва помощ, е отпорът срещу красивите ухажори.

— А дали не се нуждае от помощ в отпора срещу грозните?

— Не и когато са мундани — подсмихна се Теса. — Във всеки случай предпочита грозен мундан пред красив ловец на сенки.

— Интересно дали това автоматично ме изключва? — отвърна Джем с престорено разочарование и Теса отново се засмя.

— Това е ужасно — каза тя. — Някой толкова красив, колкото Джесамин, трябва да се наслаждава на прелестите й, но тя е категорична, че няма да е ловец на сенки.