Ришел Мийд: Кръвни връзки

Според логиката на Хоровиц, излизаше, че все още съм дете, но не ми пукаше. Той изричаше коментарите си непринудено, с лекота, която караше Кийт да изглежда като глупак. Кийт също го осъзна и лицето му пламна.

— Съгласна съм — присъедини се Стантън, която очевидно започваше да става нетърпелива. — Сидни силно желае тази задача, а малцина биха я искали, имайки предвид, че на практика тя трябва да живее с вампири.

Силно желая задачата? Не съвсем. Но исках на всяка цена да защитя Зоуи и да възстановя доверието в мен. А ако междувременно успеех да осуетя плановете на Кийт, то толкова по…

— Почакайте — заговорих, припомняйки си последните думи на Стантън. — Да не би да каза, че трябва да живея с вампир?

— Да — кимна Стантън. — Въпреки, че момичето морой ще е под прикритие, все пак трябва да води някакво подобие на нормален живот. Решихме, че може с един куршум да улучим два заека и да я запишем в частно училище с пансион. Едновременно ще се погрижим за образованието й и за жилището й. Ще уредим да бъдеш нейна съквартирантка.

— Това означава ли… Означава ли, че ще ходя на училище? — попитах, като се почувствах леко озадачена. — Вече се дипломирах. — Поне бях завършила гимназия. Безброй пъти давах на баща си съвсем ясно да разбере, че искам да постъпя в колеж. Но той не по-малко ясно ми даваше да разбера, че според него нямам нужда от колеж.

— Виждате ли? — побърза да се възползва от новооткритата възможност Кийт. — Тя е прекалено голяма. Зоуи е на по-подходяща възраст.

— Сидни може да се запише в последния клас. Точно е на възраст за него — обори го Стантън, като ме изгледа окуражително. — Освен това ти си се обучавала у дома, нали? Така че за теб това ще бъде ново преживяване. Ще можеш да видиш какво си изпуснала.

— Вероятно ще ти бъде лесно — неохотно призна баща ми. — Твоето образование е много по-добро от всичко, което могат да ти предложат. — Много мил, макар и доста изненадващ комплимент, татко.

Страхувах се да не се издам колко ме притесняваше тази задача. Решителността ми да бдя над Зоуи не бе намаляла, ала усложненията непрекъснато нарастваха. Трябваше да повтарям гимназията. Да живея с момиче вампир. Да я пазя, както се пазят свидетелите под прикритие. Въпреки всичките ми заявления колко удобно се чувствам сред вампирите, мисълта, че трябва да деля стая с една от тях, — макар да бе някоя толкова мила като Джил — ме изнервяше. Изведнъж се сетих за още една неприятност.

— И ти ли ще бъдеш ученик под прикритие? — попитах Кийт. Прилоша ми, като си представих, че ще му заемам записките от лекциите си.

— Разбира се, че не — възмути се той. — Прекалено съм стар, за да ходя на училище. Аз ще бъда лицето за връзка. — Бях готова да се обзаложа, че току-що си измисли тази длъжност. — Работата ми ще бъде да подпомагам координирането на цялата операция и да докладвам на висшестоящите. Но нямам намерение да върша всичко това, ако дойде тя. — Огледа всички присъстващи, докато изричаше последното изречение, но нямаше никакво съмнение коя бе тази тя. Аз.

— Тогава недей — отряза го Стантън безцеремонно. — Сидни заминава. Това е решението ми и ще го отстоявам пред всеки висшестоящ, пред когото дръзнеш да се оплачеш. Ако ти, господин Дарнъл, продължаваш да се противиш на назначението й, аз лично ще се погрижа да бъдеш преместен от Палм Спрингс, за да не се налага да работиш с нея.

Всички погледи се насочиха към Кийт и той се поколеба. Тя го бе хванала натясно, осъзнах аз. Предполагах, че заради своя климат Палм Спрингс не е виждал много вампири в действие. Работата на Кийт вероятно е била доста лека и безгрижна. В същото време, докато работех в Санкт Петербург, постоянно трябваше да действам и разчиствам по спешност. Онова място беше истински рай за вампирите, както и някои други места в Европа и Азия, където ме бе водил баща ми. Дори не ми се говори за Прага. Ако го преместеха, Кийт рискуваше не само да се натовари с много повече работа, но и да попадне на много по-лошо място. Защото въпреки че Палм Спрингс не бе желана дестинация за вампирите, за хората бе доста привлекателна.

Лицето на Кийт го потвърждаваше. Никак не му се искаше да напуска Палм Спрингс.

— А какво ще стане, ако тя отиде там, а аз имам причина отново да я заподозра в предателство?

— Тогава ще докладваш за нея — промърмори Хоровиц, като потисна прозявката си. Очевидно не беше впечатлен от Кийт. — Същото, което би сторил с всеки друг.

— Междувременно аз мога да ускоря обучението на Зоуи — намеси се баща ми. Прозвуча почти като извинение към Кийт. Беше ясно на чия страна е той. Не беше на моята. Дори не беше и на тази на Зоуи. — Тогава, ако Сидни се провали, можем да я заменим.