Ришел Мийд: Кръвни връзки

Настръхнах при мисълта Кийт да определя недостатъците ми, ала това не ме притесняваше толкова много, колкото страха, че Зоуи все още не се бе откачила напълно. Ако баща ми я държеше в готовност, това означаваше, че опасността още не я е отминала. Алхимиците все още можеха да имат власт над нея — както и Кийт. В този миг се заклех, че каквото и да ми струва, дори да се наложи да пълзя пред него и да му угаждам във всичко, ще се постарая Кийт да няма съмнения в лоялността ми.

— Добре — процеди Кийт. Думата явно му причиняваше огромна болка. — Сидни може да отиде… засега. Но ще те наблюдавам. — Прикова поглед в мен. — И няма да те прикривам. Ти ще отговаряш за момичето и за захранванията й.

— Захранвания? — попитах объркано. Разбира се. Джил щеше да се нуждае от кръв. За миг цялата ми увереност се огъна. Беше лесно да говориш, че ще се движиш в компанията на вампири, когато наоколо няма нито един. Още по-лесно, ако не мислиш какво е създало вампирите. Кръвта. Онази ужасяваща, противоестествена нужда, която осигуряваше съществуването им. Една кошмарна мисъл се мярна в съзнанието ми и тутакси изчезна. Трябваше ли да й давам от кръвта си? Не. Това бе абсурдно. Това бе граница, която алхимиците никога нямаше да пресекат. Преглътнах, опитвайки се да прикрия краткия миг на паника. — Как възнамерявате да я захранвате?

Стантън кимна към Кийт.

— Би ли обяснил? — Мисля, че му даваше шанс да се почувства значим, като известна компенсация, задето бе принуден преди малко да отстъпи. И той се възползва от възможността.

— Познаваме само един морой, който живее в Палм Спрингс — поде Кийт. Докато говореше, забелязах, че разрошената му руса коса всъщност е покрита с гел. Той й придаваше лигав блясък, който ни най-малко не намирах за привлекателен. Освен това не вярвах на мъж, който използва повече козметични продукти от мен. — И ако питате мен, той е луд. Но е от безобидните луди — дотолкова, доколкото някой от тях може да е безобиден. Той е един стар саможивец, който живее извън града. Бои се и изпитва недоверие към правителството на мороите и не общува с никого от тях, така че няма да издаде, че сте там. Но по-важното е, че разполага със захранващ, който е готов да сподели.

Намръщих се.

— Действително ли искаме Джил да е в компанията на някой, настроен против правителството на мороите? Нали целта е да запазим стабилността на управлението им? Ако я запознаем с някой бунтовник, откъде ще сме сигурни, че той няма да я използва?

— Отлично казано — отбеляза Микълсън, сам изненадан, че го е признал.

Нямах намерение да подронвам репутацията на Кийт. Просто бях съзряла потенциален проблем и го бях изтъкнала. Ала от погледа, който той ми хвърли, изглеждаше сякаш съзнателно се опитвам да го дискредитирам и представя в лоша светлина.

— Разбира се, ние няма да му кажем коя е тя — рече Кийт и в здравото му око припламна гневна искра. — Това би било глупаво. А и той не е част от нито една опозиционна фракция. Той не е част от нищо. Убеден е, че мороите и техните пазители са го предали, така че не иска да има нищо общо с нито един от тях. Аз му пробутах историята за това как семейството на Джил изпитва същите антисоциални настроения и той прояви съчувствие.

— Права си да проявяваш предпазливост, Сидни — намеси се Стантън. В очите й се четеше одобрение, като че ли бе доволна, задето ме е защитила. Одобрението й означаваше много за мен, имайки предвид колко често изглеждаше строга и сурова. — Не можем да сме сигурни за нищо, свързано с който и да е морой. При все това проверихме този морой чрез Ейб Мазур, който също се съгласи, че той е достатъчно безопасен.

— Ейб Мазур? — изсумтя Микълсън подигравателно. Почеса сивеещата си брада. — Да. Сигурен съм, че той е експерт по това, кой е безопасен и кой не.

Сърцето ми подскочи, когато чух името, но се опитах да не се издам. Не реагирай, не реагирай заповядах си. След като си поех дълбоко дъх, попитах много, много предпазливо:

— Ейб Мазур ли е мороят, който ще придружава Джил? Срещала съм го и преди… Но ми се стори, че каза, че Ивашков ще замине с нея. — Ако Ейб Мазур се установеше в Палм Спрингс, това щеше да промени значително ситуацията.

— Не, никога не бихме те изпратили заедно с Ейб Мазур — изсумтя отново Микълсън. — Той просто помага с организацията на плана.

— Какво му е толкова лошото на Ейб Мазур? — попита Кийт. — Не го познавам.

Докато Кийт говореше, се вгледах внимателно в лицето му, търсейки някакъв признак, че лъже. Но не. То изразяваше самата невинност, открито и любопитно. В сините му очи — или по-скоро в окото — се четеше необичайно за него объркване, в пълен контраст с типичната му арогантност. Името Ейб не означаваше нищо за него. Изпуснах дъха, който не осъзнавах, че съм затаила.