Лийси Харисън: Монстър Хай

В стремежа си отчаяно да избяга от обвинителните стрели, с които Кандис неизбежно щеше да я обсипе, щом видеше отпечатъка на лицето си, Мелъди първа отвори вратата и стъпи на виещата се улица.

Дъждът бе спрял и слънцето се показа. Теменужено пурпурна светлина се стелеше наоколо като фин копринен шал, наметнат върху абажур, и хвърляше вълшебно сияние над Радклиф Уей, над просторните дворове и над къщите, построени в различен архитектурен стил. Все още неизсъхнала от дъжда и блещукаща, улицата миришеше на земя и мокра трева.

— Дишай дълбоко, Мели — Бо се тупна по гърдите и погледна към изпъстреното небе с благоговение.

— Дишам — Мелъди го прегърна през кръста и усети релефа на гладкия му корем. — Вече дишам по-леко — увери го тя, донякъде, за да покаже, че оценява саможертвата му, донякъде, защото това бе точно така. Сякаш огромна тежест бе паднала от гърдите й.

Бо почука по прозореца на жена си със златния пръстен, върху който бяха изписани инициалите му, и я подкани:

— Излез да усетиш аромата на въздуха!

Глори вдигна пръст нетърпеливо, а после кимна с глава към Кандис, която отново се бе затъжила по дома.

— Съжалявам — Мелъди отново прегърна баща си, но по-нежно отпреди, сякаш молеше за прошка.

— За какво? Та тук е страхотно! — той пое дълбоко въздух. — Семейството ни се нуждаеше от промяна. Няма какво повече да правим в Лос Анджелис. Време е за нещо ново. Животът е…

— По-добре да бях умряла! — изкрещя Кандис от джипа.

— Ето го и най-готиния човек в Салем! — измърмори Бо под нос.

Мелъди погледна нагоре към баща си. Очите им се срещнаха и двамата се разсмяха.

— Така, кой е готов за една бърза обиколка? — Глори отвори вратата, а връхчето на ботите й бавно и полека приближи тротоара, сякаш опитваше вода във вана.

Кандис скочи от задната седалка и извика:

— Който стигне пръв на горния етаж, получава голямата стая! — после се спусна към къщата. Краката й се движеха като ножици с изумителна скорост и дори тесните дънки Speedo, модерни и скъсани, не можеха да я спрат.

Мелъди погледна майка си въпросително.

— Обещах да й дам моя гащеризон Missoni, ако поне за днес спре да се оплаква — призна Глори, докато връзваше кестенявата си коса на красива опашка.

— С тези обещания до края на седмицата ще останеш само с един чорап — подхвърли Бо закачливо.

— Да, но пък спокойствието ще си струва — усмихна се Глори.

Мелъди се разсмя, а после и тя се завтече към къщата, макар да знаеше, че Кандис щеше да спечели голямата стая. Но тя не тичаше за това. Тичаше, защото след цели петнайсет години най-сетне можеше да тича.

Прехвърчайки покрай камионите, тя кимна на мъжете, които се превиваха под тежестта на канапето. После взе трите дървени стъпала наведнъж и се спря на вратата.

— Не може да бъде! — изпръхтя тя на прага. Просторната къща имаше същия приказен облик и отвътре — стените, стълбището, перилата, таванът, парапетът на горния етаж, всичко беше от дърво в мек оранжев цвят. Единствено каменното огнище и ореховият паркет правеха изключение. Беше толкова различно от онова, на което бе привикнала — те идваха от многоетажна сграда от бетон и стъкло, издигната в почит на свръхмодерната архитектура. Мелъди не можа да не се възхити на родителите си. Изцяло се бяха отдали на този нов начин на живот.

— Дръпни се! — изпъшка плувнал в пот носач, докато се опитваше да прокара мекичкото канапе през тясната врата.

— Извинете — Мелъди се изсмя притеснено и се отдръпна встрани.

Вдясно от нея, по цялата дължина на къщата, се простираше спалнята, в която огромното легло на Бо и Глори вече бе заело мястото си, а голямата баня бе по средата на основен ремонт. Цветна стъклена врата водеше към басейна, обграден от дървена стена, висока над два метра. Басейнът несъмнено се бе оказал решаващ за Бо при сключването на сделката, тъй като всяка сутрин той плуваше, за да изгори калориите, които вечерното плуване не бе успяло.

В една от двете стаи на горния етаж Кандис крачеше напред-назад и бръщолевеше нещо по телефона.

Срещу стаята на родителите й беше уютната кухня с трапезария. Скъпите електрически уреди на семейство Карвър, модерната стъклена маса и осемте черни стола се открояваха ярко с футуристичния си стил на фона на недодялания дървен интериор. Но Мелъди знаеше, че това щеше да бъде поправено, щом веднъж майка й и баща й откриеха най-близкия мебелен магазин.

— Помощ! — извика Кандис отгоре.

— Какво има? — викна в отговор Мелъди и надникна в хола, който беше няколко стъпала по-ниско, а от прозореца му се откриваше гледка към дърветата в долината зад къщата.