Лийси Харисън - Монстър Хай

Баща й повече напомняше Арнолд Шварценегер с изсечените си черти, опънати, за да могат да покрият квадратната му глава. Несъмнено хората и на него биха се наслаждавали, ако не бяха исполинският му ръст и присвитите очи. Но у него това не се дължеше на хроничен гняв, а беше плод на размисъл. Като всеки смахнат учен и той вечно размишляваше… или така поне казваше Вивека.

Вив и Вик прекосиха стаята с циментов под, хванати за ръце и рамо до рамо, както винаги. Но този път зад гордите им усмивки се таяха следи от безпокойство.

— Седни, скъпи — Вивека посочи към мароканския стол с рубинени възглавници, който Франки бе поръчала от сайта на Ikea. В далечния ъгъл, заедно с обсипаното с лепенки бюро, телевизора Sony с плосък екран и гардеробите в цветовете на дъгата, пълни с покупки от интернет, столът гледаше към единствения прозорец в стаята. И макар да бе матиран, за да пази от любопитни погледи, той даваше на Франки бегла представа за света навън, или поне обещание да го зърне.

Като стъпваше леко, Франки мина по розовата пътека от овча кожа между леглото и стола, изпълнена със страхове, че родителите й бяха видели последните разходи в интернет. Тя неспокойно подръпна фините черни шевове, които придържаха главата към тялото й.

— Не ги дърпай! — рече Виктор настойчиво, докато сядаше на стола. Дървената конструкция изскърца недоволно. — Няма нищо страшно. Само искаме да поговорим — той остави кожената чанта до краката си.

Вивека потупа празната възглавничка до себе си, а после се засуети с черния шал от муселин, който носеше винаги. Но боейки се от нова лекция за стойността на парите, Франки пристегна черния копринен халат Harajuku и седна на розовото килимче.

— Какво е станало? — попита тя небрежно и с усмивка, сякаш някой друг току-що бе похарчил 59.99 долара за абонамента за един сезон на „Клюкарката“.

Виктор потърка ръце и пое дълбоко дъх така, сякаш се подготвяше да покори връх Худ 7 7 Най-високият връх в Орегон. — Б.пр. :

— Промяната витае във въздуха!

„Край на кредитните карти?“, помисли си с ужас Франки.

Вивека кимна с пресилена усмивка, докато устните й, покрити с тъмнолилаво червило, останаха здраво стиснати. Тя погледна съпруга си, подканяйки го да продължи, но той, без да знае какво повече да каже, безпомощно ококори очи.

Франки неспокойно се размърда на килима. Никога преди не бе виждала родителите си така объркани. Бързо изреди наум последните покупки с надеждата да открие коя точно бе преляла чашата. Абонаментът за „Клюкарката“, ароматизатор за стая с дъх на портокал, раирани чорапи с пръсти Hot Sox, абонамент за US Weekly, Seventeen, Teen Vogue и CosmoGirl; приложения за телефона: хороскоп, нумерология, съновник; преса за коса Morrocanoil; дизайнерски дънки Current Elliot…

Нищо кой знае какво. Но въпреки това от напрежение болтовете на врата й започнаха да пускат искри.

— Успокой се, Франки! — Вивека се наведе и прокара нежно ръка по дългите й черни коси. Утешителният жест спря изтичането на енергия, но отвътре Франки продължи да свисти и да пука като новогодишна заря. Родителите й бяха единствените хора, които познаваше. Те бяха нейни приятели и наставници. Да ги разочарова, означаваше да разочарова целия свят.

Виктор отново пое дълбоко дъх и изрече:

— Лятото свърши и двамата с майка ти трябва да се върнем към лекциите по химия и анатомия в университета. Не можем да продължаваме да те обучаваме вкъщи — той раздвижи глезена си неспокойно.

— Какво? — Франки свъси изваяните си вежди. „И какво общо има това с пазаруването?“

Вивека постави ръка на коляното на Виктор, сякаш искаше да каже „Скъпи, остави на мен“, и се покашля.

— Баща ти се опитва да ти каже, че си на петнайсет дни и за всеки един от тези петнайсет дни той е имплантирал в мозъка ти знания, за които би ти трябвало цяла година — по математика, химия, история, география, чужди езици, технологии, изкуство, музика, филми, песни, тенденции, етикет, обноски, дълбочина на чувствата, зрялост, дисциплина, свободна воля, координация на движенията, координация на говорната мускулатура, сетивни възприятия, пространствени възприятия, амбиция и дори апетит. С една дума — всичко!

Франки кимна, а в същото време се питаше кога щеше да дойде ред и на пазаруването.

— Сега, като умно и красиво момиче, вече си готова за… — Вивека подсмръкна, сдържайки сълзите си, и погледна към Виктор, който с едно кимване я подкани да продължи. Тя облиза устни, въздъхна, събрала сили за една последна усмивка и…